Танц с остриета

— Дори и след смъртта на Гарик ще се затрудним да накараме гилдията да приеме план, който включва Стражителя.

— Зная. По тази причина обърнах Паяковата гилдия срещу тях. Защо пък все ние да вършим мръсната работа?

Небрежната веселост на гласа му намести и последните парчета от пъзела. Велиана се втренчи в него.

— Ти възнамеряваш да унищожиш цялата Пепелява гилдия.

— Не точно. Ти ще останеш, а също и още неколцина, притежаващи достатъчно умение, за да оцелеят в задаващото се клане. Не ми трябва гилдия от безмозъчни и деца. Нужни са ми хора, с чиято помощ да вдъхна страх на останалите гилдии, да се уверя, че цялото пожелано от мен злато ще тече към ръцете ми.

— Това ли е бил планът ти? Да унищожиш Пепелявата гилдия, за да застанеш на върха й, а неколцината останали да лазят в краката ти?

Велиана разтърка слепоочия. Всичко, което тя и Джеймс Берен бяха създали, бе започнало да се топи след смъртта му. В момента все още оставаше известна сърцевина. Нима и тя трябваше да изчезне? Трябваше ли да му позволи да унищожи цялата гилдия?

— Ти ще разрушиш всичко, за което съм се трудила — тихо додаде тя.

— Ще предоставя на Пепелявата гилдия наследство, от което един ден цял Дезрел ще се бои. Не съм очаквал да се окаже лесно. Ще се наложи да убиваме много, да. Но помисли си за богатствата и почитта, които би ни донесъл успехът. Ще накараме всички останали гилдии да се страхуват от ответния ни удар. Няма да ни се налага да се пазим, само да нападаме. Онези, които посмеят да се обърнат срещу нас, ще бъдат спохождани от смърт. Когато тази репутация се вкорени, ние ще се превърнем в боговете на този град.

— Ти си лунатик.

Мъжът се усмихна.

— Може би. Но опитът ще бъде толкова забавен. Да не би да започваш да се плашиш от мен, Велиана? Приеми величието, което заслужаваш, а останалите да вървят по дяволите. Гарик е взел гилдията ти. Помогни ми да я превърна в нещо, което историята на Дезрел не е съзирала.

Тя все още не бе сигурна, но нямаше намерение да му каже.

— А какво стана с гилдията на Паяците? Нямаше ли да се срещаш с Трен?

Очите му блеснаха, а усмивката стана по-широка. Въпреки това Велиана остана с впечатлението, че е доловила и страх.

— Ела с мен — каза той. — Надявам се, че не сме пропуснали веселбата. При посещението при Гарик научих нещо, което ме накара да преосмисля по какъв начин Трен ще реагира на по-раншното ни посещение.

Двамата замениха гилдийните си наметала с груб плат, който не показваше принадлежност. Велиана повдигна качулката, за да скрие белега. Тъй като сутрин духаше пронизващ вятър, качулката изглеждаше напълно на място.

По заобиколен път двамата се отправиха обратно към скривалището на Пепелявата гилдия. Още по средата на пътя Велиана забеляза издигащия се дим.