Атира [bg]

— Те изобщо няма да ти го позволят. Ще те хванат и ще те убият.

— Как? Избягвам джерег вече повече от две години. Със сигурност ще мога да избегна и няколко селяци, докато излекувам момчето.

Сейра се обърна и погледна Савн, който все така се взираше в пламъците на огъня, и Полий, която гледаше брат си с насълзени очи.

— Полий, ти какво мислиш за всичко това?

— Не знам — отвърна тя с тънък гласец. — Но той го направи това на Савн, така че трябва да го излекува и после да го върне.

— И аз смятам така — каза Влад.

— Не разбираш ли — каза умислено Сейра, — че пътуването с момчето ще те направи десет пъти — сто пъти по-лесна мишена за дома Джерег?

— Разбирам.

— Действай бързо тогава — каза Сейра.

— Така смятам — отвърна Влад.

— Имаш ли поне провизии за пътуването?

— Имам злато, мога да се телепортирам и мога да крада.

Сейра поклати глава.

Влад стана и протегна ръка.

— Савн, хайде.

Момчето послушно стана и Сейра се взря в очите му. Бяха празни.

— Наистина ли можеш да излекуваш ума му? — попита тя.

— По един или друг начин, ще го направя — отвърна Влад.

Полий стана и прегърна брат си, но той като че ли не го забеляза. Тя отстъпи, хвърли неописуем поглед на Влад, отиде до Сейра и кимна.

— Не знам какво да ти кажа, източняко — каза Сейра.

— Би могла да ми пожелаеш късмет.

— Да. Желая ти късмет.

Той хвана момчето за ръка и го поведе навътре в гората, бавно и с усилие, сякаш раните още го мъчеха. Сейра прегърна момичето и то не се възпротиви, и двете гледаха след източняка, човека и двата джерега, докато те не се скриха от поглед.