Кръвно отмъщение

— Действително, нещата стоят точно така — кимнах аз. — А вие, господин майор, какво знаете за това?

— Нали ви казах, тук бяха открити значителни нарушения.

— Значи в първия случай Соснов е спасил честта на комитета — отбелязах аз, — а във втория пак той го е съсипал?

— Така стана председател на комитета — каза полковникът.

— Може ли да се запознаем с материалите на втората комисия?

— Разбира се — усмихна се полковникът. — Работите ли с компютър?

Погледнах мълчаливия Серьожа Семенихин и забелязах как той веднага се ободри, изправи се в креслото и важно си поправи очилата.

— Напълно — казах аз.

Отидохме в компютърната зала и седнахме пред машината. Отначало майор Скачков наблюдаваше действията на Серьожа с известна снизходителност, но след като той премина няколко прага на секретност, се оживи, заинтересува се и започна да задава въпроси. Серьожа беше пъхнал дъвка в устата си и затова отвръщаше кратко и малко отвисоко. Полковникът, който седеше отстрани, не разбираше нищо и затова се усмихваше поощрително.

После Серьожа щракна нещо и от принтера започна да излиза хартия.

— Александър Борисович, това ще ви заинтересува — съобщи той.

Оказа се, че това е протоколът на комисията, където черно на бяло пишеше, че дискетата, съдържаща оперативна информация с компрометиращ характер, е била връчена на депутата Соснов от един от сътрудниците на местното управление на службите за сигурност, но е изчезнала от вещите на депутата след обиска вечерта преди убийството на капитан Ратников.

— Интересно — отбелязах аз. — Делото за убийството на капитана още не е било завършено по това време, но до него така и не е стигнала информация.

— И без това всичко е било ясно — отвърна полковникът.

— Ето още нещо — каза Серьожа и принтерът изкара още един интересен документ.

Оказа се, че по време на работата на първата комисия депутатът Соснов е бил шантажиран от отделни работници на управлението, заплашващи да разкрият сътрудничеството му с КГБ в качеството на сексот.

— Само че той се оказал твърд и непоколебим боец — приповдигнато завърших аз.

— Но е било точно така — внимателно отбеляза Скачков, усетил иронията.

— Серьожа — казах, — дай имена. Кого е завлякъл лично с тази дискета и кой би могъл да му се противопостави решително.

— Не разбрах — каза Серьожа.

— Накратко — казах аз. — Кой е убил Ратников?

— Виждам, че продължавате да настоявате на своята версия — сдържано произнесе Скачков, — но признайте, че за това няма основания.