Късните новини
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #21
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Късните новини». Краткое содержание книги:
Честно ви казвам, не се обидих. Тя си беше само една лелка и нищо повече.
Е, за банята, за разните му там хавлии, шампоани и сапуни-мапуни няма да ви разправям. Ама водата след мене остана чернилка. След нея пък аз лъснах. И така, облякох се, сресах си косата и отидох да ям вкуснотиите, които бяха на подноса върху масата. Имаше хрускави препечени филийки с протекъл кашкавал, портокалов сок, ананасови резенчета, пържени яйца с едри парчета сланина ли беше, или месо със сланина, такова нещо не бях кусвал. И каша — нещо като овесени ядки, само че по-вкусно. И със захар. С една дума — натупанчих се яко и си помислих, че е време вече да спирам.
Тъкмо тръгнах към вратата и отнякъде изникна същата лелка с престилката и каза, че Едуард Николаевич е излязъл с колата по работа и е заръчал да се чувствам като у дома си, но никъде да не мърдам.
— А на двора може ли?
— Щом искаш да се разхождаш, може — каза тя и си отиде.
Че какво ли ще прави човек на двора, освен да се разхожда, пита се в задачата?
Още щом се показах на площадката пред вратата, Пинчър изскочи от колибката и заканително заръмжа с оголени зъби. Аз му се изплезих, което, изглежда, още повече го ядоса, но така и си останах с изплезен език, защото просто нямах сили да си затворя устата.
Вие виждали ли сте някога гърбици за скейтборд?… Не? И аз. Но сега видях. В дъното на двора се издигаше странно съоръжение с полегати жлебове, по-малки и по-големи. Такова нещо съм гледал по американските филми, скейтбордистите правят по него различни акробатични фигури. Те ги правят, а аз се пукам от завист, че те могат, пък аз не. Защото никога през живота си няма да имам такова нещо.
Сега стоях пред истинска площадка за скейтборд и се пулех като олигофрен. Интересно, кой ли тренира тука? Със сигурност не е оня чичко — как беше, Едуард Николаевич! Пък и колело… скейтборд… Може би тук живеят момчета на мойта възраст? Или поне се отбиват насам?
Замислих се. Спомних си как внимателно ме разглеждаше тоя Едуард Николаевич, когато лежах в колата му. Точно така, реших аз, педал е. А може и да не е.
Разходих се около къщата и от нямане какво да правя плюнах през зъби към красивата леха. Това ме успокои. С шпонката уцелих едно мъничко борче.
Тъкмо вече бях решил да се връщам и чух неясни гласове зад ъгъла на къщата.
Не е хубаво да се подслушва, знам го, но ужасно ми се искаше… пък и нали трябваше да разбера къде се намирам и с кого си имам работа!…
— Какво стана? — чух дрезгав мъжки глас, който идваше някак отдолу. — Научи ли? Вярно ли е, а?
— Вярно — отговори друг глас, също мъжки и дрезгав.
Като че разговаряха двама разбойници.
— Нормално е — каза първият. — Не, ама те станаха съвсем нагли. Аз щях топките да им откъсна, да.
— Иди ги откъсни де.
— Я стига, много смешно. Ами ако и ти беше попаднал в групата на Шаро?
— Сега щях да си лежа и за нищо да не мисля. Дори щеше да си ми е много хубаво.
— Има време, ще полежиш…
Какъв идиотски разговор, а? Тъкмо реших тихичко да се върна обратно, за да не ме сварят в неудобно положение, когато първият глас пак се обади:
— Не, това е направо безобразие. Хайде, един… да речем, двама… това вече го разбирам. Но седем души!
— Не забравяй Гибона и Батона — добави вторият.
— Абе нали това ти казвам — безобразие!
— Неприятна история.
— Какви ги дрънкаш бе? — кресна първият така, че врабците уплашено хвръкнаха от оградата. — „Неприятна“ била… Скапан интелигент!
— Ако продължаваш в същия дух, ще кажа на Принца. Той не обича да плюят интелигенцията. Защото и той е интелигент.
Първият глас измърмори нещо, което не дочух.
— Така де — насмешливо каза вторият. — Източил се като горила, същински Кинг Конг, а възпитание — нула. Всъщност — прибави той след известно мълчание — това още не е всичко.
— Не е ли? — учуди се първият.
— Но между нас да си остане. Някой си от Естония бил тръгнал срещу Принца.
— Е, тури му пепел…
— Даа.
— И какво ще правим?
— Ще си свиркаме и ще дишаме дълбоко. А и Турецки е успял вече да си набута дългия нос в „Светлина“ и при момченцата на Герат…
— Хайде бе? — изненада се първият глас. — Герат се е омешал с турците?
— Ей, тъпанар — със съжаление произнесе вторият, — Турецки е един следовател. Голям ас и доста известен…