![Шерлок Холмс (Том 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/3/sherlok-holms-tom-3-bg-download.jpg)
Шерлок Холмс (Том 3) [bg]
- Автор: Конан Дойл Артур
- Серия: Шерлок Холмс (bg) #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9789545287008
- Переводчик: Милена Попова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Шерлок Холмс (Том 3) [bg]». Краткое содержание книги:
Шерлок Холмс
— Какво? С онова нещо там?! — възкликнах.
— Не, не, сега всичко е наред. Както разбрах, станало е по ваше нареждане, господин Мак. Стаята вече има нормален вид. Прекарах в нея поучителен четвърт час.
— И какво правихте?
— Няма да превръщам в загадка нещо просто. Търсих изгубената гира. Тя открай време заема важно място в разсъжденията ми за този случай. Накрая я открих.
— Къде?
— Хм, с този въпрос стигаме до ръба на неизвестността. Но нека малко да напреднем, съвсем малко и ви обещавам, че ще споделя с вас всичко, което зная.
— Е, налага се да приемем условията ви — каза инспекторът. — А защо, за Бога, според вас трябва да се откажем от случая?
— Просто нямате и най-малката представа, какво разследвате, господин Мак.
— Разследваме убийството на господин Джон Дъглас от имението Бърлстоун.
— Да, така е. Но не си правете труда да издирвате загадъчния господин с велосипеда. Уверявам ви, от това няма полза.
— Тогава какво предлагате?
— Ще ви кажа точно какво да правите, стига да се съгласите да го направите.
— Е, трябва да призная, че колкото и странен да изглежда подходът ви, в него винаги има смисъл. Ще се вслушам в съвета ви.
— А вие, господин Мейсън?
Провинциалният детектив безпомощно местеше погледа си от единия на другия. Холмс и методите му бяха нещо ново за него. Накрая рече:
— Щом инспекторът е съгласен, значи и за мен ще е добро.
— Прекрасно! — каза Холмс. — Щом е така, искам да посъветвам и двама ви да направите една приятна и ободряваща разходка из околността. Научих, че гледката от хълма Бърлстоун към Уийлд била забележителна. По обед може да се хапне в някоя хижа, макар че не познавам областта, затова и не мога да ви препоръчам определено място. Вечерта, уморени, но доволни…
— Това минава границите на шегата! — извика Макдоналд и сърдито се надигна от стола.
— Съгласен съм, тогава прекарайте деня, както намерите за добре — каза Холмс и весело го потупа по рамото. — Правете, каквото ви харесва, вървете, където искате, но гледайте непременно да се срещнем тук преди здрачаване, господин Мак. Непременно!
— Това звучи вече по-нормално.
— Всички съвета, които ви дадох дотук, бяха отлични. Но не настоявам, стига да се появите, когато имам нужда от вас. А сега, преди да се разделим, моля, напишете една бележка до господин Баркър.
— Моля?
— Ще ви я продиктувам, ако предпочитате. Готов ли сте? Уважаеми господине, струва ми се, че сме длъжни да пресушим рова заради вероятността да намерим…
— Невъзможно е — прекъсна го инспекторът. — Говорих вече по въпроса.
— Хайде, хайде! Моля ви, сър, изпълнете молбата ми.
— Добре, продължавайте.
— … заради вероятността да намерим нещо, свързано по един ши друг начин с разследването ни. Направих необходимите уговорки и утре рано сутринта работниците ще отклонят потока…
— Не е възможно!
— … ще отклонят потока, затова ви уведомявам предварително. Подпишете го и го изпратете по човек към четири часа следобед. По същото време ще се срещнем отново в тази стая. Дотогава нека всеки прави, каквото намери за добре, защото ви уверявам, разследването се намира в момент на затишие.
Събрахме се отново по здрач. Холмс имаше много сериозен вид, моето любопитство бе изострено, детективите бяха раздразнени и критично настроени.
— Е, господа — бавно започна моят приятел, — предлагам заедно да подложим на изпитание всичко, а вие сами ще прецените дали направените от мен наблюдения оправдават изводите, до които стигнах. Вечерта е хладна, а нямам представа, колко ще продължи походът ни, затова ви съветвам да се облечете топло. От първостепенно значение е да заемем местата си, преди да се е стъмнило съвсем, затова с ваше позволение да тръгваме веднага.
Стигнахме до най-отдалечения край на парка Бърлстоун и излязохме през една вратичка в оградата. В сгъстяващата се тъмнина последвахме Холмс, докато стигнахме до лаврови храсти, израсли почти срещу главния вход и подвижния мост. Мостът беше вдигнат. Холмс приклекна зад храстите, тримата последвахме примера му.