Чуждоземецът [bg]

Барача бил там, за да убие един крал-слънце — мъж, който твърдял, че е живото превъплъщение на Рас, тяхното слънчево божество, и на когото, колкото и да е невероятно, местните хора били повярвали. Те били набожни и суеверни като всички източни народи, ако не и повече от останалите.

По онези места хората вярвали в едно пророчество — че когато планината падне и смачка Световната змия, свита на кълбо под скалистите недра на планината, от земите на изгряващото слънце ще се появи бог в човешки облик и ще тръгне сред тях, за да възвести нова епоха на просвещение. Дори след подчиняването на местната религия от Манианската империя (която преди няколко десетилетия присъединила Машийн като най-далечната част на източните си територии) вярата в това пророчество продължавала да е широко разпространена сред тамошните хора.

Те не знаели за коя планина става дума. За тях в сърцата на всички планини се таяло зло и трябвало да се отнасят към тях предпазливо. Въпреки това, когато земетресение разтърсило земята толкова продължително и силно, че се сгромолясал цял един връх (сред огромната могила от останки като надгробен камък останала да стърчи само една колона), и когато от изток се появил мъж със златиста кожа със свита от ученици, които го благославяли като божество… хората от Машийн коленичили в краката му и му предложили всичко.

Кралят-слънце властвал в просторен дворец, кацнал на най-високия скат на планината и гледащ към пристанищния град Машийн. Наричали го Облачния град. По това време кралят-слънце вече бил стар и в залеза на живота си, както узнал Барача в първите си седмици на подготовката си в пристанищния град. Изглежда, неговата епоха на просвещение не била променила кой знае колко положението на народа, като се изключат още по-тежките данъци. Някои започнали да се отнасят цинично към своя бог, когото не го било грижа за мъките им и който изисквал от тях данъци като истински тиранин. По онова време кралят-слънце живеел като отшелник и приемал само малцина, на които се доверявал, най-много. Веднъж в годината предлагал на населението своята Най-божествена мъдрост, увековечена в хиляди пергаменти, написани на ръка. Те винаги звучали приповдигнато и заплашително.

Говорело се, че в Облачния град не минава и седмица без някой чиновник или жрец да бъде сварен жив заради предателство. Кралят-слънце бил забранил всички оръжия зад стените на дворцовия комплекс, с изключение на тези в ръцете на хайтиите, Славните девственици — жените телохранители, подбрани още съвсем млади от харема му заради любовта си към него. Той обявил за незаконно носенето на шапки и дрехи с ръкави. Казват, че нощем воят му в дълбините на неговото светилище се чувал чак над морето Мидерес — толкова обезумял бил кралят-слънце.