Тук и отново
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Бард»
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тук и отново». Краткое содержание книги:
Частният му самолет се разбива на път за Пуерто Рико. Трупът не е открит.
Скоро след изчезването на Ник се разчува, че ваксината не е одобрена. Говори се също, че Спенсър е присвоил огромна сума, включително спестяванията на хора, рискували и последното си пени.
Жената на Ник Спенсър също е забъркана в скандала.
В хода на разследването възникват трудни въпроси:
Жив ли е Спенсър! Къде се крие? Измамник ли е, или жертва? Защо многообещаващата ваксина е заклеймена?
— Да, но той е напълно излекуван.
— Защо тогава лабораторните тестове са се провалили?
— Всъщност питаш себе си, а не мен, Кен. И стигаш до същия отговор: някой е искал ваксината да се провали.
— Да, обмислих тази възможност. Според мен Никълъс Спенсър е подозирал, че някой манипулира експериментите. Това обяснява и защо е започнал изпитания в Европа. Чу как заклел Холдън да си мълчи и в никакъв случай да не му се обажда или да му оставя съобщения в офиса. Не се е доверявал на никого.
— Доверявал се е на Вивиан Пауърс — възразих. — Бил е влюбен в нея. Не е споделил с нея историята на Холдън и подозренията си, защото е смятал, че за нея ще е опасно да знае всичко това. И се оказа прав. Кен, искам да дойдеш с мен и да видиш Вивиан Пауърс. Момичето не се преструва, а аз май се досещам какво й се е случило.
Алън Дезмънд седеше в чакалнята до спешното отделение.
— Двамата с Джейн се редуваме тук — обясни той. — Не искам Вивиан да е сама, когато се събуди. Объркана е и уплашена, но ще се оправи.
— Подобри ли се паметта й? — попитах.
— Не. Все още мисли, че е на шестнадесет. Лекарите ни казаха, че може никога да не си припомни последните дванадесет години. Ще трябва да приеме този факт, когато се оправи достатъчно, за да разбира. Но важното е, че е жива и скоро ще я отведем у дома. Това е единственото, което ме интересува.
Обясних му, че с Кен работим заедно по статията за Спенсър. Добавих, че колегата ми лекар.
— Важно е да види Вивиан — казах. — Опитваме се да разберем какво точно й се е случило.
— Добре, доктор Пейдж, можете да я видите.
След няколко минути в чакалнята влезе една от сестрите.
— Тя се събужда, господин Дезмънд.
Бащата на Вивиан бе до нея, когато очите й се отвориха.
— Татко — меко каза Вивиан.
— Тук съм, скъпа. — Той я хвана за ръката.
— Нещо се е случило, нали? Катастрофа.
— Да, скъпа, но ще се оправиш.
— Марк добре ли е?
— Да.
— Шофираше прекалено бързо. Предупредих го.
Очите й започнаха да се затварят. Алън Дезмънд ни погледна и прошепна:
— Вивиан преживя катастрофа, когато беше на шестнадесет. Събуди се в спешното отделение.
Двамата с Кен излязохме от болницата и тръгнахме към паркинга.
— Има ли човек, с когото да се консултираш относно лекарствата, които действат на мозъка? — попитах.
— Знам накъде биеш с този въпрос. Да, имам. Карли, между фармацевтичните компании тече вечна борба кой ще открие лек против Алцхаймер и за възстановяване на паметта. При тези проучвания обаче лекарите научават повече за унищожаването на паметта. Не е тайна, че през последните шестдесет години подобни лекарства се използват, за да се получи информация от заловени шпиони. Днес са много по-съвършени. Помисли за хапчетата, с които някои кретени приспиват приятелките си, за да правят секс с тях и да не ги обвинят в изнасилване. Те нямат никакъв вкус и мирис.
Реших да споделя с Кен подозрението, което ме измъчваше от известно време.
— Кен, позволи ми да тествам версията си пред теб. Убедена съм, че Вивиан се е втурнала паникьосано към къщата на съседката си, но се е страхувала да повика помощ дори по нейния телефон. Взела колата й, но била проследена. Смятам, че може да са й дали подобни лекарства, за да се опитат да разберат дали Ник Спенсър някак си е оцелял при катастрофата. Всички в «Генстоун» са знаели за връзката им. Който и да е похитителят, може да се е надявал, че ако Ник е жив, ще отговори на телефонното й обаждане. И понеже това не е станало, са й дали лекарство, което да заличи паметта й, и са я оставили в колата.
Прибрах се у дома след около час и веднага пуснах телевизора. Нед Купър още не бе арестуван. Ако беше отишъл в Бостън, както подозираха, вероятно бе намерил място, където да се скрие. Останах с впечатлението, че всеки полицай в щат Масачузетс го издирва.
Обади се майка ми. Явно беше разтревожена.
— Карли, почти не сме говорили през последните две седмици, а това не е присъщо за теб. Горкият Робърт се чува много рядко с Лин, но ние с теб винаги сме били близки. Нещо лошо ли се е случило?
Помислих си, че са се случили много лоши неща, но не и между нас двете. Разбира се, не можех да й кажа какво точно ме безпокои. Успокоих я с оправданието, че статията ми отнема едва ли не двадесет и четири часа на ден, но направо ми призля, когато чух поканата й някой път двете с Лин да им отидем на гости и да прекараме уикенда като едно щастливо семейство.
Затворих телефона, направих си сандвич и кана чай, занесох таблата до бюрото си и седнах да поработя. Из цялата стая се търкаляха изрезки от вестници със статии за катастрофата. Прибрах ги в папката, после взех брошурите, които бях грабнала от «Гарнър Фармасютикъл».