Ударът [The Rainmaker-bg]

Минали са трийсет дни, а вести все още няма. Посочих домашния си адрес, защото съм адски сигурен, че при Брузър непременно ще отворят писмото преди мен.

Трийсет и първият ден се пада събота — ден, в който ми се отпуска да спя до девет, преди моята експлоататорка да заблъска с четка по вратата. Най-неочаквано е решила, че гаражът под апартаментчето се нуждае от спешно боядисване, макар според мен да изглежда съвсем прилично. Подмамва ме от леглото с новината, че вече е изпържила бекон с яйца и ако не побързам, закуската ще изстине.

Работата потръгва. Резултатът от боядисването е напълно задоволителен. Напредъкът се забелязва с просто око. Слънцето се спотайва зад високите облаци и аз работя без излишни напъни.

Около шест вечерта мис Бърди обявява, че е време да свършваме, стига сме работили. И добавя радостна вест — ще вечеряме вегетарианска пица!

Снощи работих в „Йоги“ до един след полунощ и засега нямам желание да се връщам там. Тази съботна вечер съм волен като птичка. Лошото е, че нямам ни най-малка представа с какво да се заема. Печален факт — идеята за вечеря с вегетарианска пица в компанията на осемдесет и четири годишна бабичка почва да ми се струва привлекателна.

Отскачам да си взема един душ и се преобличам. Когато влизам в къщата, откъм кухнята долитат странни миризми. Мис Бърди се суети около печката. Никога не е правила пица, съобщава ми тя, сякаш това би трябвало да ме успокои.

Не е чак толкова зле. Чушките и тиквичките са малко препечени, но пък има в изобилие гъби и козе сирене. Няма какво да придирям, гладен съм като вълк. Вечеряме в хола и гледаме по телевизията филм с Кари Грант и Одри Хепбърн. Одри плаче почти през цялото време.

Вторият филм е с Хъмфри Богарт и аз започвам да усещам болки в мускулите. Наляга ме дрямка. Моята хазяйка обаче се е свила на ръба на дивана и напрегнато поглъща всяка дума от филма, който сигурно е гледала още преди петдесет години.

Изведнъж мис Бърди скача на крака.

— Забравих! — провиква се тя, хуква към кухнята и я чувам да ровичка из някакви хартии. След малко долита обратно с лист в ръката, театрално застава пред мен и обявява: — Руди! Изкарал си изпита!

Хвърлям се към белия лист. Писмото е от изпитната комисия, адресирано до мен, разбира се, и в средата са изписани черно на бяло вълшебните думички: „Поздравления. Получавате адвокатски права.“

Обръщам се рязко, поглеждам мис Бърди и за момент ми се ще да я зашлевя за тая груба намеса в личните ми дела. Трябваше да ми каже веднага и не е имала никакво право да отваря писмото, дявол да я вземе. Но насреща ми лъщи целият комплект сиво-жълтеникави зъби. Тя се е просълзила и притиска устата си с длан, явно развълнувана почти колкото мен. Гневът ми бързо потъва сред море от възторг.