Смърт край Нил

— Невъзможно! — каза Рейс!

— Не, приятелю, не е невъзможно. Припомнете си показанията на Тим Алертън. Той е чул пукот, последван от плясък. Чул е и нещо друго — стъпките на бягащ човек край каютата. Но никой не би могъл да тича по щирборда. Той е чул Саймън Дойл, който е изтичал бос край каютата му.

— И все пак е невъзможно — повтори Рейс. — Никой не може да извърши това толкова бързо — особено човек като Дойл, който няма изобретателен ум.

— Да, но той е много бърз и ловък!

— Това да. Но не би могъл да измисли всичко това.

— Но не той го е измислил. Точно тук направихме голяма грешка. Престъплението сякаш е извършено спонтанно, но това не е така. Както казах, то е било много внимателно обмислено и подготвено. Това, че Саймън Дойл е имал в джоба си шишенце с червено мастило, не е било случайност. Не, това е било замислено предварително. Не е случайност фактът, че Жаклин дьо Белфор е ритнала пистолета под канапето, където не би се виждал, и по-късно ще си спомнят за него.

— Жаклин?

— Да, Жаклин. Двете допълващи се части на престъплението. Върху какво е построено алибито на Саймън? Върху изстрела на Жаклин. Как Жаклин си осигурява своето алиби? Чрез настойчивата молба на Саймън, в резултат, на която една медицинска сестра остава край леглото й цялата нощ. И така те двамата притежават всички необходими качества — хладнокръвния, остър, изобретателен ум, умът на Жаклин дьо Белфор, и необикновената бързина и точност, характерни за човека на действието като Дойл, способен да извърши това. Помислете внимателно и ще разберете всичко. Саймън Дойл и Жаклин са били любовници. Като вземете пред вид, че те все още са любовници, всичко ще ви стане ясно. Саймън, който е наследник на богатата си съпруга, я премахва и когато му дойде времето, ще се ожени за своята любима. Всичко е било много умно замислено. Преследването на мадам Дойл от Жаклин също е част от плана. Престорената ярост на Саймън… И все пак имаше пропуски. Веднъж той с истинска горчивина ми говори дълго за властните жени. Тогава трябваше да разбера, че има пред вид съпругата си, а не Жаклин. След това отношението към Линет пред хората. За един обикновен, мълчалив англичанин е много трудно да прояви каквато и да е любов. В действителност Саймън Дойл не беше добър артист. Прекалено добре играеше ролята си на безумно влюбен. Когато разговарях с Жаклин, тя се престори, че е видяла някой да подслушва. Но аз не видях никого. И нямаше никого! Но по-късно тя щеше да използува това, за да ме заблуди. Тогава една нощ ми се стори, че чух Саймън и Линет пред каютата си. Той каза: „Всичко сега трябва да се реши“. Да, това беше Дойл, но той говореше с Жаклин. Последното действие на драмата е било планирано с абсолютна точност. За мен е приготвено приспивателно, за да не им създам някакви неприятности. Корнелия Робсън е избрана за свидетел на сцената. Предвидени са пресилената скръб и разкаянието на Жаклин. Тя вдигна голям шум, за да не се чуе изстрелът. В същност това беше изключително добра идея. Жаклин казва, че е стреляла в Дойл, Корнелия Робсън и Джим Фенторп потвърждават това и когато преглеждат крака на Саймън, оказва се, че е истина, че е неоспорим факт! И двамата имат идеално алиби, вярно, с цената на известен риск и болка за Саймън Дойл, но необходимо е той да бъде ранен, така че изобщо да не може да се движи.