Полетът на дракона
- Автор: Макафри Ан
- Серия: the dragonriders of pern #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Гачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полетът на дракона». Краткое содержание книги:
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществяват контакт с драконите. И само те могат да спасят прекрасния Перн.
Лесса разбра, че най-сетне тя е приела докрай своята роля: като Стопанка на Уейра и като другарка да помага на Ф’лар да се грижи за хората и събитията за много Обороти напред — да подсигури Перн срещу Нишките.
Лесса изпъчи рамене и вдигна високо глава.
Старият С’ган беше имал правото да опита.
Както и беше предсказал Ф’лар, атаката свърши късно следобед, и уморените дракони и ездачи бяха посрещнати от високото тръбене на Рамот от Върха.
След като Лесса се увери, че Ф’лар не е получил други наранявания, че тези на Ф’нор са повърхностни и че Манора е натоварила Килара със задачи в кухнята, тя се нае да организира грижата за ранените и покоя за натъжените.
Когато се спусна сумракът, над Уейра настана тежка тишина — тишината на умове и тела твърде уморени, или твърде измъчени от болка, за да могат да разговарят. Собствените думи на Лесса й звучаха като светотатство, докато тя съставяше списъка на ранените мъже и животни. Двадесет и осем ездачи или дракони бяха вън от строя за следващото сражение с Нишките. С’ган беше единственият фатален случай, но при Керун имаше още четири сериозно ранени дракона и седем тежко ранени мъже, някои от които щяха да са неспособни да действуват с месеци.
Лесса прекоси Чашата в посока леговището на Рамот, нежелаеща, но решена да предаде на Ф’лар тази смущаваща новина.
Тя очакваше да го намери в спалнята, но тя беше празна. Рамот вече спеше, докато Лесса премина покрай нея към Стаята на Съвета — също празна. Озадачена и малко разтревожена, Лесса почти пробяга пътя до Стаята на Записите, за да намери Ф’лар да се рови с измъчено лице в плесенясалите кожи.
— Какво правиш тук? — запита тя сърдито. — Трябва да спиш сега.
— И ти също — отвърна той, учуден.
— Помагах на Манора да се оправи с ранените…
— Всеки с работата си. — Но той се надигна от масата, разтривайки врата си и раздвижвайки раненото рамо, за да отпусне вцепенените мускули.
— Не можех да заспя, — призна той, — така че си помислих какви отговори мога да изровя от Записите.
— Още отговори? На какво? — извика Лесса, раздразнена от това. Като че ли Записите изобщо даваха някога отговор на каквото и да било. Очевидно огромната отговорност на защитата на Перн срещу Нишките почваше да дава отражението си върху Водача на Уейра. В края на краищата, налице беше и стресът от първата битка, да не говорим за изтощението да се пътува между времената, за да стигне до Нерат, изпреварвайки Нишките.
Ф’лар се усмихна и покани с жест Лесса да седне до него на стенната скамейка.
— Имам нужда от отговора на извънредно актуалния въпрос как един отслабен Уейр би могъл да се справи с бойните задачи на шест.
Лесса се помъчи да се противопостави на паниката, която се надигна като студена вълна отвътре в нея.
— Ами твоите времеви диаграми ще имат грижата за това — отговори тя внимателно. — Ще имаш възможността да запазиш силата ни в дракони докато новите четиридесет станат готови да се присъединят.
Ф’лар вдигна вежда подигравателно.
— Хайде да бъдем честни помежду си, Лесса.
— И преди е имало Дълги Интервали — възпротиви се тя. — И след като Перн е могъл да оцелее след тях, значи отново ще може.
— Преди винаги е имало шест Уейра. И около двадесет Оборота преди Червената Звезда да започне Преминаването си, кралиците са започвали да снасят огромни люпила. Всички кралици, не само една вярна златна Рамот. Ох, как само проклинам Йора! — Той се надигна и закрачи напред-назад, раздразнено бутвайки настрана кичур черна коса, който падаше над очите му.
Лесса беше раздвоена между желанието да го успокои и смучещия, задавящ страх, свил се във вътрешностите й, който й пречеше да мисли за каквото и да било.
— Преди не се съмняваше толкова много…
Той се завъртя към нея.
— Не, докато не преживях истинска среща с Нишките и не си изградих представа за реалния размер на загубите. Това показва, че шансът не е на наша страна. Дори ако успеем да придадем други ездачи към здравите дракони, ще ни е трудно да поддържаме продължително време едновременно ефективна въздушна и наземна сили. — Той забеляза озадачената й гримаса. — Нерат утре трябва да бъде претърсен на крак. Трябва да съм последният глупак, за да се надявам, че сме успели да хванем и изгорим всяка една Нишка във въздуха.
— Накарай жителите на Хранилищата да го направят. Не може просто да си седят на топло във Вътрешните Хранилища и да разчитат ние да направим всичко. Ако те не бяха такива скъперници и глупаци…