Мостът на птиците
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Стефанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мостът на птиците». Краткое содержание книги:
„Мостът на птиците“ е изграден от различни фрагменти от китайската култура и митология — от „Издирени и записани чудновати истории“ на Ган Бао до „Дракони“ на Пу Сунлин. Бари Хюгарт размесва събития, литературни мотиви и приказни фрагменти в очарователна цялост, която носи огромно удоволствие за читателя. Хуморът и ловкостта на автора го правят наш водач из един напълно измислен, но съвършено убедителен древен Китай. Такива щяха да бъдат приключенията на съдията Ди, ако той беше шарлатанин, а не почтен конфуцианец.
Великия господар на нефрита размахал назидателно пръст пред лицето на селското момиче, за да подчертае важността на думите си.
— Не забравяй. Нефритова перло! Седмият ден от седмата луна! Това условие ще бъде вписано в Императорската книга на етикета, от която не мога да се отклоня. Ако не се върнеш при Звездния пастир в този ден, ще бъдеш лишена от закрилата на Небесата. Императорската книга на етикета не позволява никакви отклонения от правилата — казал със сериозен глас императорът. — На боговете ще бъде забранено да ти помагат, и ще можеш да се завърнеш на Небесата единствено с помощта на смъртен. Шансът да се намери такъв смъртен е едно на десет хиляди милиарда трилиона. Разбра ли ме добре?
— Слушам и се подчинявам — прошепнала Нефритовата перла.
Сетне селската девойка коленичила пред Господаря на Небесата и той поставил малката златна корона върху главата й.
— Изправи се. Принцесо на птиците! — наредил й той, и когато Нефритовата перла се подчинила забелязала, че цялото й тяло излъчва божествено сияние. — А сега призови поданиците си! — заповядал императорът.
Нефритовата перла изпълнила и тази заповед и въздухът се изпълнил с весели птичи песни. Всички птици на Китай се стекли при принцесата си с клечки и клонки в човките и клюновете си. С тях изградили мост, стигащ до звездите. Нефритовата перла се изкачила но този небесен мост, Звездния пастир се оженил за Принцесата на птиците и й дарил Прасковата на безсмъртието, а сетне, когато настъпил първият ден от първата луна, се разделили с много сълзи и Принцесата на птиците се спуснала на земята по прекрасния Мост на птиците.
Небесата се погрижили малкото селце на Нефритовата перла да не бъде лишено от нищо, за да може принцесата да прекарва цялото си време сред песента, като плете венци от маргаритки. Взела за прислужници три момичета от собственото си село — Снежната Гъска, Малката Пин и Есенната Луна. Взела си и коза, котка и малко кученце, които да я развличат. При все това, сторило й се, че до настъпването на седмия ден от седмата луна изминала цяла вечност. Тогава Нефритовата перла целунала прислужниците си, поклонила се на родителите си и призовала птиците. Селяните от цял Китай наблюдавали с почуда и радост как Мостът на птиците достига звездите. Принцесата на птиците се изкачила по него и се втурнала в обятията на Звездния пастир и живели…“
Тук Окълвания Хо въздъхна и сви рамене.
— А дали са живели дълго и щастливо? — продължи той. — Така и не успях да разбера това, след като любезната ми съпруга разруши плочките. И да са живели дълго и щастливо, не ми стана ясно дали е било така. Не ми дадоха възможност да разчета края на приказката. Сигурен съм обаче, че той непременно е имал някакво отношение към женшена. Ти какво мислиш, Ли Као?
— Хо, според мен не са живели дълго и щастливо и освен това имам силното подозрение, че на твоите плочки е било изписано нещо по-различно от детска приказка отвърна мрачно Господаря Ли. — Видиш ли, когато историята се превърне в прах, някои нейни събития се съхраняват в паметта на хората под формата на митове и басни. Знаеш ли, склонен съм да помисля, че ако заедно с Вола успеем да разгадаем още едно-две неща, ще можем да открием ключа към една удивителна загадка.
Ли Као отново задъвка замислено брадата си и продължи.
— Хо, заедно с Вола сме омотани в толкова много вериги, че не можем да шавнем. Ти пък си прикован към стената. Тази тъмница е издълбана в плътна скала, стаята за изтезания е препълнена с войници, намираме се на единадесет етажа под земята и на всяка стълбищна площадка има стража. В двореца е настанена армията на Прародителката, а пък войската на княз Чин е на бивак извън стените му. Заедно с Вола трябва незабавно да се измъкнем оттук. Освен ако не предпочиташ да бъдеш нарязан на парчета, предлагам да ни придружиш.