Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
— Вземи ме, Мойра. Вземи ме целия — простена той. Едва се сдържаше. Ако не навлезеше дълбоко в нея, щеше да експлодира.
Мойра се поколеба за миг, после го обхвана и го насочи към вътрешността на влажната си утроба. Никакви думи не помрачаваха момента. Чуваше се единствено тътенът на сърцата им, докато той навлизаше в нея и я изпълни така, че тя се почувства обладана. Устните му попиваха шията и раменете й, достигаха гърдите й. Тя изви гърба си, пое го целия в себе си докрай. Неговата мощ като че ли се вливаше в нея с всеки тласък. Тя изкрещя от радост, запленена от някаква вихрушка, която я пренесе отвъд удоволствието, към екзалтирана забрава. Никога преди тя не се бе чувствала така изцяло погълната от друго човешко същество.
Това бе странна безпомощност — приятна, но и плашеща.
Изгарящата топлина в утробата й се движеше навън и навътре. Тогава тя започна да пропада все по-надолу и по-надолу, спускаше се към изпепеляващата бездна на блаженството.
Насърчен от необузданата страст на Мойра, Джак нахлу дълбоко, обхванат от див екстаз да бъде там, където му е мястото, там, където искаше да бъде. Щом чу, че накъсаните й викове се засилват, той влезе дълбоко и остана там, на ръба на екстаза. Когато тя се изви към него, с едно-единствено движение той я прониза, изливайки се в нея. Сподавен вик се отрони от гърдите му. Тя почувства как семето му се разплисква в утробата й и се обви плътно около него в желанието си да го задържи там, колкото може, по-дълго. Той се загледа в очите й. Беше доволен. Нямаше значение кой или какво стоеше между тях — те си принадлежаха.
Джак въздъхна и се отдръпна от Мойра. Напрежението му струваше скъпо. Раната му пламтеше, а главата му пулсираше, но си заслужаваше. Мойра го наблюдаваше отблизо. Знаеше, че подобно напрежение определено не се препоръчва на човек, който се възстановява. Обзе я чувство за вина и тя се измъкна от леглото.
— Това не биваше да се случва. Нека погледна раната ти.
Джак послушно се обърна по корем. Мойра въздъхна с облекчение като видя, че върху превръзката няма следи от кръв. Утре лекарят трябваше да махне шевовете и на нея щеше да и е много трудно да обясни подновеното кървене.
— Е, каква е присъдата? — попита Джак шеговито.
— Не мисля, че си си навредил, но за да бъде всичко наред, това не бива да се случва отново.
Тъй като не получи отговор, очите й се спряха върху лицето му. Не се изненада, като видя, че е заспал. Тя го зави, нахлузи дрехите си и тихо напусна стаята. Трябваше да премисли много неща. Любовното обяснение на Джак и последвалото предложение бяха напълно неочаквани. Независимо какво казваше той, тя не би могла да му позволи да опетни титлата си, като встъпи в неравен брак Той я получи наскоро и не разсъждаваше трезво. Имаше задължения към хората от своята класа и трябваше да поддържа определено ниво. Вече не беше Джак Грейстоук поквареният женкар. Беше херцог Ейлсбъри, със стара и почетна титла, която не трябваше да опетни. Дължеше на паметта на братовчед си едно достойно поведение, а това означаваше да сключи равен брак.
Час по-късно в имението Грейстоук дойде посетител. Тъй като Петибоун беше отишъл да изпълни някаква загадъчна поръчка на Джак а слугите никъде не се виждаха, Мойра отвори вратата. Когато видя кой е дошъл, остана с отворена от изненада уста.
— Мойра! Виждам, че лорд Грейстоук те е намерил. Никога не съм питал как вие двамата се срещнахте и не искам да знам, но той определено изглеждаше решен да те намери, когато се отби при мен.
Лорд Мейхю, граф Монтклеър, стоеше на прага и високата му горда фигура бе леко поприведена от възрастта. Тя пребледня и понечи да побегне назад.
— Лорд Монтклеър, не знаех, че с Джак се познавате. За колието ли сте дошъл? Не съм го откраднала.
Монтклеър я погледна изненадано.
— Не за това съм тук. Налага се да говоря с лорд Грейстоук. Може ли да вляза?
Мойра твърдо остана на мястото си, като не му позволи да влезе.
— Лорд Грейстоук не приема никого. Той се възстановява след нараняване.
Възрастният човек изучаваше лицето й.
— Какво нараняване?
— Не съм упълномощена да ви кажа.
— Виж какво, млада госпожице, не изпитвам никакви лоши чувства към теб. Разбрах, че синът ми е оттеглил всички обвинения и няма да обсъждам това. Лейди Мейхю получи огърлицата си, а преди всичко, не съм сигурен, че ти си я откраднала.