Забранена зона

Моля те, не ме разбирай грешно. Аз вярвам, и още съм убеден, че „Пурблъд“ бе дори по-чист от тази стойност. Просто не можех да го докажа. Разликата е много важна. За мен обаче тази бариера бе изкуствена и несправедлива.

Имаше едно изследване за чистота, което не бях извършил, защото е забранено от Управлението по лекарствените средства. Аз го проведох тайно. Моля те, прости ми, любов моя. Една нощ вкарах катетър във вената си и си прелях половин литър „Пурблъд“.

Това беше може би отчаяна стъпка, но всички медицински изследвания след това показаха нормални резултати. Разбира се, не можех да докладвам за изследването, но така поне аз се уверих, че продуктът е безопасен.

Затова направих нещо друго. Разредих многократно последните количества „Пурблъд“ с дестилирана вода, едно към двеста, и проведох серия от изследвания на чистотата му. Резултатът беше 80 на милиард. Съвсем според изискванията на Управлението.

Само това направих. Не съм писал никакви протоколи. Не съм преправял данни. Когато Скоупс прочете резултатите същата нощ, той разбра какво означават. На следващия ден ме поздрави. Беше на седмото небе от щастие.

Въпросът, който си задавам сега — въпросът, който ще ми зададеш ти, е: защо го направих?

Не беше заради парите. Парите никога не са ме интересували. Много добре го знаеш, скъпа моя Амико. Парите носят повече злини, отколкото блага.

Не съм се интересувал и от славата, тя създава само неприятности.

Не съм искал и да спасявам човешки животи, въпреки че съм мислил върху това.

Може би го направих просто от желание да се справя с проблема, да разгадая поредната тайна. Това е същото желание, което е подтикнало Айнщайн да разкрие унищожителната сила на атома в писмото си до Рузвелт; същото желание, което е подтикнало Опенхаймер да създаде ядрената бомба и да я изпробва на по-малко от петдесет километра оттук; същото желание, с което анасазите са пели в тази стая молитвите си към Птицата на гръмотевиците. Желанието да владеем природата.