Есенен любовник

Този извод донесе на Елиса облекчение, което буквално я зашемети. Едва сега разбираше каква голяма част от сърцето й принадлежи на Хънтър. А тя така силно се боеше, че той няма да може да отвърне на любовта й.

Елиса извърна поглед от Хънтър, защото се боеше, че това ново знание ще се разкрие в очите й. Тогава Хънтър щеше да си намери извинение да я отблъсне за пореден път.

Точно сега нямаше да може да го понесе.

Стигаше й новината за това кой беше нейния истински баща.

— Кейс — рече Елиса. — Ти си с братята Кълпепър.

— Така си мислят те.

— Разбирам.

Тя пое дълбоко дъх и го изпусна.

— Какви са шансовете ни? — мрачно го попита тя.

— Ще се подобрят малко, щом открия къде държат говедата ви.

— Значи все още не са ги продали? — попитаха в един глас Хънтър и Елиса.

— Не. Кравите за разплод са на едно място, а бичетата на друго.

Зъбите на Хънтър проблеснаха на лунната светлина.

— Най-сетне добри вести.

— Може би — изсумтя Кейс. — Зависи от това на кого принадлежи клеймото на Слаш Ривър.

— На Аб Кълпепър — отвърна Хънтър.

— Не и според регистрите на щата Невада.

— Какво?

— Някой си Дж. М. Джонстън е регистрирал това клеймо — отвърна Кейс.

Хънтър погледна към Елиса.

— Познаваш ли това име?

— Не. Единственият Джонстън наоколо беше Мак, но той е мъртъв.

— Кога е умрял? — попита Кейс.

— Преди около три месеца.

— Възможно е да е същия човек. Клеймото е регистрирано през 1863 година.

Елиса се намръщи.

— В тази година починаха родителите ми.

— От какво?

— Майка ми умря от белодробна треска. Баща ми излезе навън в една бурна вечер и повече не се прибра. Погребан е заедно с майка ми.

Хънтър хвърли бърз поглед към Кейс.

— Мак споменавал ли ти е, че има собствено клеймо? — попита Хънтър.

Последва тишина, докато Елиса се опитваше да си спомни малкото разговори, които бе водила с покойния мълчалив надзирател на Ладър Ес.

— Мак не ми е казвал подобно нещо — отвърна тя най-накрая.

— Баща ти позволяваше ли на Мак да гледа собствени коне и говеда на земята на Ладър Ес? — запита Кейс.

— Не знам.

— А ти давала ли си му подобно разрешение? — обърна се към нея Хънтър.

— Никога не е повдигал подобен въпрос. Мак беше такъв човек, че една жена трудно можеше да разговаря с него.

Кейс и Хънтър отново се спогледаха. И двамата мислеха за едно и също нещо.

Възможно бе Мак да е жигосвал блуждаещите из Ладър Ес телета със собственото си клеймо. Не беше нещо необичайно, макар че повечето собственици считаха подобна практика за несъществено различна от явната кражба.

— Звучи ми така, сякаш Гейлорд е минал насам, видял е една добра идея и е решил сам да се възползва от нея.

— Искаш да кажеш, че братята Кълпепър умишлено са убили Мак, защото е имал регистрирано клеймо, което те са искали да използват?

— Клеймо, а също достатъчно нежигосани телета, върху които да го използват.