Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)

Все повече фирми в редица страни, които са изправени пред проблема да освобождават старите работници, от една страна, и да наемат по-млади, от друга, предприемат обновени схеми, които включват създаването на „частични“ работни места. Основна грижа сега са социалните услуги, особено когато задължителната военна служба се подменя с професионална войска, защото те ще загубят много от сега заетата работна сила. Нуждата от създаването на първия трудов слой посреща нуждата от евтина и доста често неквалифицирана работна сила. Разбира се, тук е нужно едно ново „подреждане“ на социалните услуги.

По-нататък ще е необходимо по-доброто разбиране на връзката между монетаризираната и немонетизирана икономика: наистина, има вече доста инициативи, които са възприели част от онова схващане на практика, без да имат предвид именно този подход. Опитът да се намалят цените в здравеопазването, и по-специално болничните услуги, е единият пример. Невидимият аспект в тези усилия е едно търсене на „самозадоволяването“ или собственото „производство“ — болните се гледат от приятели или роднини, като по този начин поемат една — иначе монетаризирана — болнична работа върху плещите си. Същото е валидно и при гледането на деца, когато родителите им работят. Търсят се или монетизираните решения (инвестиране в детски градини) или се мобилизират частни домове за ползването им като такива (нещо, което става с милиони баби по земята), като за обществените власти остава да се намесят на две нива: уточняване, дали личните инфраструктури са адекватни на поставените задачи, и предоставянето на някаква финансова помощ или друго насърчение за хората, поемащи тази работа. Стойността на последното решение би била много ниска. Откриването и ползването на взаимозависимостите между монетаризираните и немонетаризирани дейности ще открие нови и неподозирани възможности.