Пиратите
- Автор: Нойкирхен Хайнц
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравко Калчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пиратите». Краткое содержание книги:
Щом на кораба се съберат повече гости с охота да купят, робите и робините се подреждат в кръг на две отделни групи. Всеки си търси измежду тях онова, което му харесва, и го отделя настрана. Едва тогава започва пазарлъкът за цената на всяка глава. За мъжете тя се движи обикновено от четиристотин до четиристотин и петдесет гулдена. Млади момчета на осем или десет години и отгоре достигат приблизително същата цена. Жената, според външния й вид, отива за двеста до триста гулдена, но ако е млада, пълна и хубава, цената й се качва до осемстотин или хиляда гулдена, а често познавачите плащат и значително повече.
Щом търговията свърши, плащането се урежда или на място в брой, или най-често с полица. Понякога става и замяна срещу колониални произведения. Когато купувачите не отведат веднага купените роби, уславят се капитанът да ги изпрати до указаната плантация с лодка или шалупа.
На края, след като постепенно е излязла на бял свят и най-отбраната стока и е останала само лошата утайка, тя се предлага на открит показ и се продава на търг. В определен ден негрите се свалят на сушата и се закарват на определено място, гдето лекар преглежда поотделно всеки роб, издава удостоверение, че е безупречен или има такъв или онакъв дефект. Сетне почва търгът, купувачите наддават, и тъй докато и последният замине.
Този път щастието ни в търговията беше мизерно, не можеше и да бъде другояче, понеже малко преди нас тук дошли един след друг два кораба с роби и залели пазара. Горчивият опит от първите четиринадесет дни ни убеди в необходимостта да потърсим по-благоприятно място и изборът ни падна на съседната холандска колония Бербис.
В Бербис, където пристигнахме в последния ден на януари, намерихме за жалост същия лош пазар, там вече лежаха на котва още два кораба с роби. Стояхме само три дни и се упътихме към Сент-Йостас, достигнахме този остров в средата на февруари и имахме късмет да срещнем тук испански купувачи от владенията на Терра Фирма (континента), на които за три дни и на добра цена разпродадохме целия наш товар.“
Причината да няма роботърговски кораби под немски флаг не се крие в самите немци и в техния морал, а в политическото положение, в което се е намирала немската нация.
Опасен товар — контрабанда на роби и отвлечени кули19
XXVIII
Към края на XVIII столетие се умножили в Европа и Америка гласовете против робството. В годините на Френската революция френските корабопритежатели били почти напълно изключени от търговията с роби. Долната камара в Англия решила в 1792 година да се забрани от 1795 година тази търговия. Но в Камарата на лордовете законът бил отхвърлен, понеже много нейни членове сами изкарвали тлъсти доходи от продажбата на роби. Скоро след това обаче могъщата Източноиндийска компания — по понятни причини и в защита на своите делови интереси — се обявила за забраната. Поставял се въпросът, кой да владее английския пазар: източноиндийската или западноиндийската захар, памукът, бран от индуси или от американските роби-негри. Решението било взето на 5 и 6 февруари 1807 г. Двете камари приели закон против търговията с роби, който от 1 май 1807 г. забранявал на кораби под британски флаг да транспортират роби.
В отговор на това корабопритежателите зачеркнали своите кораби от английския корабен регистър и под името на привидна фирма ги вписали в регистрите на Испания и Португалия. Гешефтът продължавал както досега. Правителството предприело контрамерки и година по-късно запретило във всички английски колонии да се стоварват роби, безразлично с чии кораби. С това търговията с роби в границите на Британската империя била поставена извън закона и започнало времето на контрабандата. Броят на робите-негри отначало се покачил вместо да спадне. Ала този път британското правителство било сериозно решено да се справи с този бизнес. В 1811 година търговията с роби във всички британски колонии била обявена за тежко престъпление и подлежала на наказание със затвор, а малко по-късно дори със смърт чрез обесване. Англия се опитала да спечели и Испания за подобни мерки и предложила на испанското правителство като обезщетение сумата 850 000 лири стерлинги и допълнително един заем от десет милиона долара. Испанското правителство отказало.
19
Кули — нископлатени работници в Индия, Китай и в колониалните страни. Б. ред.