Пет за четири [Hot Six - bg]

Рейнджъра поклати глава.

— Не ме насърчавай. Сега не му е времето. — Дръпна дланите ми и пак погледна раните по тях. — Това от какво ти е?

Разказах му за Хабиб и Мичъл и как съм офейкала от фабриката.

— Артуро Столе си заслужаваше Хомър Рамос — отбеляза Рейнджъра.

— Не знаех. Всички ме държат в неведение!

— От доста години Столе се занимава с незаконно осиновяване и емиграция. Използва връзките си в Източна Азия и вкарва в страната млади момичета — те проституират и раждат деца, които после срещу баснословни суми биват давани за осиновяване. Преди половин година му хрумна да използва същите връзки, за да вкарва заедно с мацките и дрога. Лошото е, че нагази в чужди води. Затова и се сдуши с Хомър Рамос, прословут със своята глупост и с това, че вечно е закъсал за мангизи — да му препира парите. Въобразяваше си, че другите мафиоти, на които мъти водата, няма да посегнат на сина на Александър Рамос.

— А ти какво общо имаш с всичко това?

— Аз съм нещо като арбитър. Човек за връзка между различните мафиотски групи. Всички, включително държавата, предпочитат да избегнат войната между престъпните кланове. — Пейджърът му изпиука и той погледна екранчето. — Трябва да се връщам в Дийл. Имаш ли в арсенала си някакво тайно оръжие? Ще направиш ли последен опит да ме спипаш?

Виж го ти него колко хитър бил!

— Мразя те — извиках му.

— Не, не ме мразиш — отвърна Рейнджъра и ме целуна лекичко по устните.

— Защо прие да се срещнем?

За миг погледите ни се срещнаха. И после Рейнджъра ми щракна белезниците. Този път и върху двете ръце, при това зад гърба!

— Лайнар! — изкрещях му.

— Съжалявам, но си голяма досадница. От притеснения за теб не мога да си върша работата. Ще те поеме Танк. Ще те заведе на безопасно място и ще те наглежда, докато нещата се изяснят.

— И дума да не става! Каръл пак ще се качи на моста.

Рейнджъра се свъси.

— Каръл ли?

Разказах му за Каръл и Джойс и как Каръл не иска да я снимат с охранителната камера, докато пишка, и че този път за всичко съм виновна аз.

Рейнджъра си удари главата о кантонерката.

— Защо точно на мен! — простена той.

— Нямаше да допусна Джойс да те отведе в участъка — взех да го утешавам аз. — Щях да те заведа при нея, а след това все щях да измисля начин да те измъкна.

— После сигурно ще съжалявам горчиво, но ще те пусна, да не би, не дай Боже, Каръл да скочи от моста. Само че до утре сутринта да уредиш нещата с Джойс, след това идвам да си те прибера. И ми обещай най-тържествено, че няма да припарваш до Артуро Столе или до някого с името Рамос.

— Обещавам.