Разпръснати слънца
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Разпръснати слънца». Краткое содержание книги:
Кралската гвардия вече бе строена. Базил също бе тук, придружен от Елдред Каин и четирима висши чиновници от Ханзата. „Защо не са довели и принц Даниъл? — зачуди се Питър. — За да покажат какво голямо и щастливо семейство сме“.
Откакто преди няколко дена се бяха върнали от Илдира, Питър бе забелязал промяна в отношението на председателя — той като че ли ги наблюдаваше още по-внимателно и с прикрита подозрителност. Естара също го бе доловила. Дали Базил не се съмняваше, че е бременна? И двамата се страхуваха от реакцията на председателя, когато узнае за задаващия се наследник.
От няколко месеца Базил бе станал раздразнителен, дори избухлив, и Питър вече не очакваше от някога хладнокръвния и предпазлив Венцеслас рационално поведение. Базил ненавиждаше всички неочаквани промени.
Докато се изкачваха на подиума, Питър улови кралицата за ръка. Макар че бе обучаван в дворцовата етикеция от учителското компи ОХ, Питър дължеше маниерите си преди всичко на своята неуморна майка — истинската си майка, Рита Агуера.
При мисълта за майка си, която не бе изоставила на произвола своите момчета въпреки недоимъка, в който бе живяла, Питър изпита дълбока печал. Погледна Естара и очите му запариха. Така и не бе имал възможността да представи кралицата на майка си. За да прикрият произхода му, от Ханзата — всъщност самият Базил — бяха организирали унищожаването на техния жилищен комплекс, при което бяха загинали майка му и братята му. Един ден Базил щеше да си плати за това.
Въпреки че в сърцето му бушуваше ураган от чувства, кралят се стараеше да не показва нищо. Естара го погледна загрижено, когато неволно я стисна за ръката, и той й се усмихна. Никога не би позволил на Базил да разбере какви мисли се въртят в главата му. Знаеше много добре какво може да последва и при най-малкото подозрение. Беше прекалено опасно.
Кралят и кралицата застанаха на подиума тъкмо когато корабът с бежанците се приземи на огромния площад в Дворцовия комплекс. Търговският и военен трафик временно беше спрян, за да се осигури коридор.
Оркестърът засвири и в същия миг люковете се отвориха и отвътре започнаха да излизат дрипавите колонисти от Крена. Чиновници от нисшия ешелон на Ханзата се втурнаха да ги посрещнат, подаваха им ръце и ги дърпаха настрана, за да осигурят място за следващите.
Питър стоеше до кралицата, наблюдаваше всичко това, усмихваше се и махаше. И двамата бяха удивени от това колко много хора са били качени на борда на кораба, а както научиха, след няколко дни пристигаше още един кораб. Питър познаваше теснотията от времето, когато бе живял с майка си и братята си. Имаше ясна представа какво са преживели тези хора.
Бежанците от Крена се струпаха в подножието на трибуната. Небето бе синьо и ясно, грееше слънце и нищо не напомняше за обстоятелствата, при които тези хора бяха живели през последните няколко дни на кораба.
Двама мъже минаха съвсем близо и Питър неволно чу разговора им.
— Изобщо не си мислех, че ще се върна толкова скоро на Земята. Изгубих половин година, докато отлетя и започна нов живот на колонията.
Другият въздъхна.
— Толкова често се връщам до първото стъпало в живота си, че всеки момент очаквам да видя собствените си следи.
Председателят се наведе и прошепна в ухото на краля:
— Ето го и Лотце. Благодари му за спасяването на колонистите и го покани да се присъедини към нас на трибуната.
Кралят кимна едва забележимо.
— Дейвлин Лотце, с кралицата бихме желали да ви благодарим за успешно проведената мисия. Макар че нашите думи едва ли могат да се сравнят с благодарността, която изпитват към вас колонистите. Бъдете наш гост на тази почетна церемония.
Лотце плъзна поглед покрай краля и го спря на председателя Венцеслас.
— За мен е чест, ваше величество. — Изкачи се безшумно по стъпалата, зае мястото си до председателя и двамата тихо заговориха.
— Какво стана с пенсионирането, Дейвлин?
— Всичко беше наред, докато не се появиха хидрогите.
— А сега ти си рицар в сияещи доспехи за всички тези хора. — Двамата се спогледаха усмихнати. — Какво всъщност очакваш от тях? Рлинда Кет ще докара още една партида до няколко дена.
Заслушан в разговора им, Елдред Каин се наклони към тях.
— Помислете за похвалите, които ще получи Ханзата от медиите. Спасени от зъбите на злите хидроги!
Базил изсумтя презрително:
— А след като прожекторите угаснат, те ще се превърнат в най-обикновени бежанци.
— Смятам да изляза в ролята на техен защитник — рече Лотце. — Тези хора са се отказали от всичко, за да се заселят на Крена и да започнат живота си отново. Те не мечтаят да останат на Земята. Ще им намерим друг кликиски свят. Вече имат опит в построяването на колония — не са виновни, че Крена се провали. Няма за какво да се безпокоиш.