Границата Мохо
- Автор: Чайлд Линкольн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Границата Мохо». Краткое содержание книги:
Най-забележителното подводно откритие в историята!
Лекарят от Военноморския флот Питър Крейн спешно е повикан на отдалечена петролна платформа в Северния Атлантически океан, за да помогне в поставянето на диагноза на странно заболяване, разпространяващо се сред персонала. Когато пристига, Крейн научава, че реалният проблем се спотайва далеч долу — на „Буря в бездната“, изумителна авангардна научноизследователска база, построена на океанското дъно. Свръхсекретната станция е проектирана с една-единствена цел — да изкопае наскоро открит подводен обект, който може би съдържа ключа за тайна, обвита в многовековни митове и догадки.
Крейн полага клетва да мълчи и се спуска в базата. Научава, че по време на разкопките се наблюдават обезпокоителни заболявания. Крейн осъзнава, че тайната база крие нещо много по-сложно от медицинска загадка и че откритието е всъщност много по-зловещо и по-смъртоносно, надхвърлящо човешките представи!
Последва кратко мълчание.
— Той спомена ли нещо друго, когато ти се обади? — попита Хюй.
Крейн се замисли.
— Каза, че е открил общ фактор. И после, че е абсолютно наложително да не… И това беше всичко.
— Какво да не? Да не продължаваме да копаем?
— Не знам. Не съм мислил за това.
И изведнъж Крейн разбра и почувства физически съкрушителна смесица от ликуване и страх.
— Господи!
— Какво?
— Пилотният план за изолиране на отпадъци? Планината Окотило? Ние се намираме върху нея!!
Хюй пребледня.
— Да не искаш да кажеш.
— Ние мислим, че някаква великодушна, бащински настроена към нас раса е заровила чудна технология дълбоко в земята, за да може човечеството да я намери, когато стане достатъчно напреднало, за да я оцени. Но изобщо не е така. Истината е, че Земята се използва за сметище на оръжия и токсични отпадъци. При това невъобразимо опасни, като се има предвид колко развити са приятелите от Лебед.
— Това ли се е опитвал да ти каже Ашър?
— Трябва да е това. Няма друг отговор. Онова, което е заровено под границата Мохо, е бомба с часовников механизъм. — Крейн млъкна за миг, опитваше се да разсъждава бързо. — На медицинската конференция съобщиха, че намирането на място за изхвърляне на ядрените отпадъци и продуктите от надпреварата в ядреното въоръжаване е само част от проблема. Истинският проблем е, че материалът ще остане радиоактивен по-дълго от документираната история. Как ще предупредим хората, които ще живеят след десет хиляди години, че трябва да стоят далеч от Карлсбад и планината Окотило? В далечното бъдеще цивилизацията ще е напълно преобразена и коренно различна. Затова Министерството на енергетиката разпръсква из местата така наречения от тях „пасивен институционален контрол“.
— Предупредителни маркери.
— Да. И не само един, а разнообразни — изображения, символи, текст, за да кажат на потомците, че мястото е опасно, но е изолирано и херметически затворено с основателна причина. Говори се и за активен контрол.
— Но откъде си сигурен, че онова там долу под нас наистина е опасно? — след кратко колебание попита Хюй.
— Не разбираш ли? Стражите служат на една и съща цел. И те са „институционален контрол“. А сигналите, които изпращат, са предупреждения.
— Това са само математически изрази.
— Но помисли какви! Те са невъзможни. Знаеш ли какво друго каза Ашър, когато разкодира посланието и помисли, че е сгрешил? „Делението на нула е забранено от всички закони на вселената“. Това е ключовата дума — забранено. Всички изрази, които излъчват стражите — нула на степен нула и другите, са забранени.
— Защото не може да отправят предупреждение на никой език.
— Именно. Съществата говорят на различни езици, но математическите формули са универсални. — Той поклати глава. — А и Флайт и приказките му за ирационалните числа. Той е абсолютно прав.
— Кой?
Крейн се засмя.
— Няма значение.
Хюй се замисли.
— Защо са започнали само с един математически израз и после са излъчили хиляди?
Той сви рамене.
— Може би са мислили, че делението на нула е най-простият и основен сигнал и смисълът му ще бъде разбран. Вероятно докосването ми е активирало ново поведение в стражите. Или фактът, че не престанахме да копаем, е убедил устройствата, че не сме разбрали намека и се нуждаем от нещо допълнително.
Крейн рязко се обърна и направи крачка към вратата. Изведнъж го завладя ужасяващото чувство, че трябва да действа веднага. С всяка минута копаенето ги отвеждаше все по-близо до ужасна гибел.
— Къде отиваш? — попита Хюй.
— Да докладвам.
На лицето й се изписа страх.
— Ами аз? Къде да отида?
— Остани тук. Лабораторията е безопасна, нали вече я претърсиха. — Той хвана ръката й и я стисна окуражително. — Скоро ще се върна да те взема.
Тя пое дълбоко дъх.
— Добре. Може отново да прегледам първия сигнал, който доктор Ашър не е разкодирал.
— Отлична идея. — Крейн се усмихна, отиде до вратата, спря, ослуша се и бързо се измъкна в коридора.
ГЛАВА 44
Адмирал Спартан мълчеше и го гледаше. Двамата стояха в тих ъгъл на камерата за наблюдение. Единствената светлина идваше от дългия прозорец към хангара на Сондажния комплекс и не беше достатъчна, за да разкрие изражението на адмирала.