Пристанище за мъже
- Автор: Робертс Нора
- Серия: quinn brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Кьорчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пристанище за мъже». Краткое содержание книги:
— Не мисля, че ще е разумно. В къщата ти има любопитно момче.
— То много добре знае какво става — започна Кам, но забеляза погледа — погледа на госпожица Спинели. — Добре! Аз ще спя долу на дивана. Можеш да заключиш вратата на стаята.
Устните й леко потрепнаха.
— А къде държиш ключа?
— Този уикенд ще го държа в джоба си. Но мисълта ми беше — продължи, след като тя се засмя, — че можеш да разполагаш със стаята. Освен това ще имаш възможност да прекараш известно време с детето. То свиква е нас, Анна. А и искам да те изведа с лодката.
— Ще дойда в събота и можем да излезем с лодката.
— Ела в петък вечерта. — Хвана ръката й и я поднесе към устните си. — Остани до неделя.
— Ще си помисля — отвърна тихо и издърпа ръката си. Романтичните жестове ще я погубят. — А и мисля, че ако ще имаш гост с преспиване, би трябвало да го обсъдиш с братята си. Едва ли ще искат някаква жена да им се мотае из краката през целия уикенд.
— Те обичат жените. Особено жени, които готвят.
— А, значи се очаква и да готвя!
— Може би само малко лангини. Или една тавичка лазаня.
Анна се усмихна и отново изрече:
— Ще си помисля. Разкажи ми сега за Сет.
— Днес си намери две приятелчета.
— Наистина? Страхотно!
Очите й светнаха с такъв интерес и задоволство, че не можа да се въздържи.
— Да-а, качих ги всичките на покрива и се упражнявах да ги хващам, докато скачат.
Тя зяпна от изненада, после се навъси:
— Много смешно, Куин!
— Пошегувах се. Едно дете от класа на Сет и малкото му братче. Купих робския им труд за пет долара. После си изпросиха покана за вечеря у дома, така че оставих Етан да се оправя с тях.
Тя вдигна очи.
— Оставил си Етан сам с три малки момчета?
— Може да се оправи. Аз успях цели два часа днес следобед. — И не беше толкова зле, припомни си. — Трябва само да ги нахрани и да внимава да не се избият помежду си. Майка им ще ги прибере в седем и половина. Санди Маклийн — е, сега Санди Милър. Бяхме съученици. — Поклати глава едновременно удивен и объркан. — Две деца и микробусче. Никога не съм си представял такова нещо за нея.
— Хората се променят — продума тя, изненадана колко е силна завистта й към Санди и нейното микробусче.
— Или поначало не са били такива, за каквито сме ги смятали.
— Предполагам. Децата й са истинска напаст.
Понеже го каза с толкова добронамерена насмешка, тя отново се усмихна.
— Е, сега разбирам защо цъфна в службата ми. Искал си да се спасиш от полудяване.
— Да, но най-вече ми се искаше да разкъсам дрехите ти. Свърших и двете.
И сега, помисли си, докато отпиваше от виното и наблюдаваше залеза на слънцето заедно с Анна, се чувстваше дяволски добре.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Етан не умееше да рисува. При другите лодки, които беше строил, той бе работил по съвсем груби скици и много подробни измервания. За първата лодка на този клиент беше направил умален макет и беше установил, че по него се работи по-лесно и по-точно.
Скифът, който беше построил и продал, представляваше основен модел, но беше направил известни подобрения. Лесно можеше да си представи готовия проект.
Но разбираше, че започването на сериозен бизнес изисква попълването на всички документи, както бе казал Филип, и има нужда от нещо по-сериозно, по-професионално. Ще трябва бързо да си създадат репутацията, че работят качествено, ако искат да успеят.
Така че беше прекарал часове наред на бюрото си, борейки се с чертежите и скиците за първата им поръчка.
Когато разгъна завършените проекти на кухненската маса, беше едновременно доволен и горд от работата си.
— Ето това е — заяви, като придържаше краищата, — което съм замислил.
Кам надникна над рамото му, отпи от бирата си и изсумтя:
— Предполагам, че би трябвало да е лодка.
Засегнат, но не особено изненадан от коментара, брат му се навъси.
— Ще ми се да те видя ти как ще го направиш по-хубаво, Рембранд.
Кам сви рамене и седна. Трябваше да признае, че не би могъл. Но от това скицата на едномачтовия кораб не ставаше по-достоверна.
— Предполагам, че няма значение, стига да не показваме твоето художествено произведение на клиента. — Отмести скицата и се зае с чертежа. Тук вече старанието и търпението на Етан си проличаваха. — Добре, сега вече можем да говорим. Искаш да я направим с нагъната конструкция.
— Скъпо е — подхвана Етан, — но има предимства. Когато я завършим, ще разполага със здрава и бърза лодка.
— Качвал съм се в няколко такива — промърмори Кам. — Трябва да си много добър за подобно нещо.
— Ще се справим.
— Да-а — усмихна се Кам.