Сълзите на луната

— Бих се съгласила, ако не съществуваше нещо. По-скоро — две неща: Карик и лейди Гуен.

Брена изсумтя и започна да пълни нови халби.

— Те нямат нищо общо с мен. Да ти кажа ли как аз бих завършила една приказка? — продължи тя, сетила се за вица на Джак Бренан. — В моята версия принцесата няма да целуне жабата, ами ще вечеря обилно с жабешки бутчета. Отивам да ти донеса проклетата супа.

Готова за битка, пое към кухненската врата и я отвори със замах. С дървена лъжица и дървена лопатка в ръцете Шон стоеше до печката. От горещината косите му леко се бяха накъдрили; определено се нуждаеха от подстригване. А и не си бе дал труда да се избръсне — нещо необичайно за него. Въпреки наболите косъмчета, натъртеното на брадичката му ясно личеше.

Преди Брена да си отвори устата, топлият гърлен глас на русата певица нахлу в кухнята. Това я раздразни. Няма значение, че е неразумно. Няма значение, че е неочаквано.

— Искам една супа.

— Готова е — подметна той небрежно, защото долови настроението й. — В момента съм зает. Имаш ли нещо против ти да я сипеш?

— Всички са заети — промърмори тя, но взе купичка. — Какво е станало с лицето ти?

Той разтърка брадичката си.

— Ами, не внимавах къде стъпвам.

— Да. Чух, че си се понапил. Е, това не е никакъв отговор.

Решила е да се заяжда с него, прецени Шон, но така е доста по-добре.

— За момента върши работа.

Тя напълни купичката и я постави на поднос.

— А сега?

Искаше да се наведе към нея; само да се наведе, докато ръцете и на двамата са заети, и да докосне устните й със своите. Вместо това сви рамене.

— А сега ще трябва да внимавам повече къде стъпвам.

За да я раздразни, започна да приглася на Айлийн.

— Мислиш, че е толкова просто, така ли? Е, не е! Ще поговорим по въпроса, след като заведението затвори.