Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
В продължение на няколко минути Дориана не успя да помръдне от мястото си, като дишаше дълбоко и се опитваше да преодолее напрежението, от което все още трепереше цялото му тяло. За пореден път неговите игри замалко не се бяха оказали фатални. И за пореден път бе успял да се измъкне здрав и читав.
Някой хубав ден съдбата нямаше да е толкова благоразположена към него.
Ала този ден все още беше далеч в бъдещето. А сега го очакваха няколко спешни задачи — да открие една флота и да подготви една засада.
И да премахне няколко джедаи.
Кинман Дориана изключи холопроектора, върна се в своето пилотско кресло и пъхна информационния чип на Кав в четеца. Време беше да установи къде трябваше да отидат.
14.
Вратата на турболифта се отвори пред тях и те се озоваха в поредното просторно фоайе.
— Добре — каза Анакин и леко се приведе, за да огледа помещението. — Значи това сега е… — той хвърли скришен поглед към надписа отстрани — …крайцер К–4?
— Точно така — Кбаот постави длан върху рамото на момчето и леко го побутна да пристъпи в помещението. — В момента се намираме на най-отдалечената точка в „Изходящ полет“ от командния крайцер К–1.
— Точно като Татуин, а? — вметна Оби Уан сухо.
— Именно — каза Анакин. — Само дето тук е по-хладно и няма толкова пясък.
— Като Татуин ли? — запита Кбаот.
— Една малка планета, на която е израснал Анакин — обясни Оби Уан. — Местните там често казват, че тя сигурно е най-отдалечената точка от центъра на Вселената. Също както К–4 е най-отдалечената точка от командния крайцер К–1.
— Аха — кимна Кбаот.
Оби Уан забеляза, че конструкцията и оборудването на К–4 са абсолютно копие на онова, което Кбаот вече им бе показал в другите крайцери. Това едва ли можеше да е изненада, ако се вземеше предвид начинът, по който бе подготвена цялата експедиция. Освен това на другите крайцери бяха видели как членовете на екипажа крачеха по коридорите с целеустремена и отривиста походка, а лицата им изразяваха ентусиазъм, самоувереност и решителност.
И нищо чудно. Въпреки многобройните проблеми и слухове за закриването на тяхното внушително приключение най-после то бе започнало и топлото чувство на гордост от това постижение все още ги владееше.
— Ръководител на този крайцер е учителят Джъстин Манинг — обясни Кбаот, когато се върнаха в турболифта. — Струва ми се, че се запознахте с него по време на официалната вечеря.
— Да, поприказвахме си няколко минути — потвърди Оби Уан. — Но аз мислех, че ръководителят на крайцер К–4 е командир Омано…
— Исках да кажа, че учителят Джъстин Манинг е тук в качеството си на надзирател за всички дейности и операции на джедаите — обясни Кбаот. — Би трябвало в момента той да е в пета конферентна зала заедно със своите двама рицари джедаи и подбрана група от семействата на кораба. Нека да ги посетим и да видим как се справят.
— За какво са подбрани тези семейства? — поинтересува се Оби Уан.
— За най-високата възможна чест — отговори Кбаот. — През следващите няколко дни ще започне своето обучение за джедай по едно дете от всяко семейство.
Оби Уан го изгледа озадачено.
— Обучение за джедаи?!
— Точно така — потвърди Кбаот. — Виждате ли, освен поради основните им технически умения бъдещите колонизаторски семейства са подбирани и според още един критерий. Беше препоръчително те да имат и поне по едно дете, което притежава известна чувствителност към Силата. Такива семейства получаваха преференциален статут, но, разбира се, досега това беше пазено в тайна. Разполагаме общо с единайсет кандидати, сред които са и трите деца тук, на крайцер К–4.
— На каква възраст са тези деца? — запита Оби Уан.
— Между четири и десет години — отговори Кбаот. После погледна към Анакин и повдигна едната си вежда: — Което, ако не се лъжа, е в същата възрастова граница, в която се намираше Скайуокър по времето, когато го взехте като ваш ученик.
— Така е — съгласи се Оби Уан, макар че един мускул на устната му трепна. В продължение на дълги векове обичайната политика на Храма бе да приема за обучение единствено бебета и Хоръс Кбаот отлично знаеше това. За съжаление Анакин беше отявленото изключение от това правило и сега очевидно Кбаот възнамеряваше да се възползва от него. — Ами техните родители?
— Какво за тях?
— Те дали ли са разрешение за подобно обучение?
— Ще го дадат — увери го Кбаот. — Както казах преди малко, да дадеш детето си за такова обучение, е най-високата възможна чест.