Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
— Защо Калвин е казал, че не иска аз да правя тази аутопсия? — попита Лори. Приличаше на удар под кръста, тъй като работата беше единственото нещо, в което можеше да се скрие от проблемите си.
— Не го е казвал. Но беше кристално ясно, че не иска ти да се занимаваш с този случай. Каза ми, когато те видя да ти кажа, че иска да му се обадиш в офиса. Е, предадох ти. Късмет!
— Това е странно. Ядосано ли ти прозвуча?
— Не по-различно от обикновено — вдигна рамене Чет. — Съжалявам. Това е всичко, което мога да ти кажа.
Лори кимна макар да не разбираше. Метна палтото си на облегалката на стола и се насочи към приемното. Беше притеснена. Както всичко бе тръгнало надолу, нямаше да се изненада, ако и кариерата й се намираше в опасност, макар представа да нямаше какво толкова е направила, че да разгневи Калвин, освен импровизираното си изказване на вчерашната конференция. Но нали след разговора им накрая всичко изглеждаше наред?
Лори влетя покрай Марлин право в административното крило, което бе тихо като гроб. Никоя от секретарките още не бе дошла. Калвин обаче си беше в офиса преглеждаше документите върху бюрото си и припряно ги подписваше. Той продължи да го прави дори след влизането й. Махна й с ръка да седне, докато събра разпилените листовете в подредена купчинка. След това седна и я погледна над ръба на очилата си.
— Ако още не си разбрала името на потенциалния нов случай е Кларк Мълхаузън; предполагах обаче, че ще искаш да знаеш защо не правиш аутопсията ти.
— Да добре ще е да знам — каза тя и си отдъхна с облекчение. Тонът на Калвин беше леко рязък, което предполагаше, че не е бесен и не се кани да я ругае, или още по-лошо — да я уволни по административни причини.
— Казано с две думи, крайно време е вече да излезеш със становище по тази твоя тъй наречена „серия“, която се точи от месец. В този смисъл повече не можем да те чакаме заради лабораторни резултати и други подобни. За да съм честен ще ти кажа, че шефа усеща някакво раздразнение от страна на главния офис по един Господ знае каква причина. Заради каквото и да е, даде ми ясно да разбера, че иска становище по случаите, което означава, че сега пък аз съм раздразнен. Може да е нещо, свързано със застраховките и семействата. Кой знае? Каквото и да е, това трябва да се направи! Давам ти един ден да оправиш документацията. Достатъчно ясен ли съм?
— Не съм излязла със становище, защото не мога с чиста съвест да кажа дали смъртта се дължи на нещастен случай или е естествена, а знам, че не искате да кажа, че става дума за убийства, което ще означава съществуване на сериен убиец, а аз не разполагам с никакви доказателства. Поне засега.
— Лори, не ми прави живота труден — каза Калвин. Той се наведе напред заплашително, протегна огромната си глава и я прониза с тъмните си гневни очи. — Опитвам се да съм внимателен. Освен това не се опитвам да те спра да търсиш възможни връзки между тях, но засега просто се налага да избереш между двете — нещастен случай или естествена смърт. Аз поддържам становището, че се касае за естествена смърт, както и д-р Дик Катценбърг, тъй като няма доказателства за нещастен случай или убийство. Смъртните актове могат винаги да бъдат коригирани, ако получим нова информация. Не можем завинаги да оставим случаите в архива, както и да хвърлиш бомба сред медиите, като ги наречем „убийства“ или дори „нещастни случаи“, без да разполагаме с нещо определено. Бъди разумна!
— Добре, ще го направя — отвърна тя с въздишка.
— Благодаря ти! По дяволите, звучиш така, сякаш те моля да ми донесеш луната. А, и докато още говорим за това какво откри за случаите в Куинс? Същите ли са?
— Така изглежда — отвърна тя с уморен глас. Раменете й се сведоха и тя погледна към пода, отпуснала ръце върху коленете си. — Поне от това, което можеше да се разбере от рапортите. Чакам картоните.
— Дръж ме в течение! А сега се върни в офиса си и се захващай с тези прословути случаи!
Тя кимна и стана. Хвърли една крива усмивка за довиждане и се обърна да излезе.
— Лори! — извика той след нея. — Плашиш ме, държиш се сякаш не си ти! Какво се е случило? Добре ли си? Тъжно ми е да те гледам такава.
Тя се извърна към него и се стегна. Не му беше в характера да задава лични въпроси, а още по-малко да се безпокои за някого. Не очакваше подобно нещо от никого от шефовете и особено от такъв темерут като Калвин. Удивлението я накара да усети вълнение, което веднага излезе наяве. Последното нещо, което искаше, беше да рухне пред шефа си, затова пое дълбоко дъх и го задържа известно време. Веждите на Калвин се вдигнаха бавно и той се приведе още повече напред, сякаш да я окуражи да говори.