Извънкласно четене
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Извънкласно четене». Краткое содержание книги:
Избягваше да пали лампите, за да не буди излишен интерес у обитателите на селището. Затова не гледаше новините по телевизията, ядеше салам, от нямане какво да прави разглеждаше околностите: от трите страни съседните къщи бяха горе-долу същите, а от четвъртата имаше триметрова дъсчена ограда със спираловидна бодлива тел. Богаташите в Русия живот си живеят, няма що.
Най-сетне в края на втория ден от заточението Валя се появи. Пристигна с мотоциклет, целият опръскан в кал. Пътьом извика:
— Ох, не мога! Не издържам! — и отиде да си свали мъжките дрехи.
Така че сега, преоблечена в пъстър пеньоар, правеше някакви магии над печката — готвеше топла вечеря. Николас седеше до кухненската маса и се наслаждаваше на нейното чуруликане. Колко хубаво! Беше жив, имаше компания, скоро радиаторите щяха да се затоплят, а когато се мръкнеше, щяха да запалят лампите.
Смущаваше го само това, че Валя някак прекалено бързо и решително започна да злоупотребява с положението.
Първо, веднага премина на интимното „ти“. Явно тенденцията в заобикалящия го социум беше такава: сега никой не се церемонеше кой знае колко с Николас, което несъмнено говореше за спад в обществения му статут. Управителят на фирма, сериозният човек, се бе превърнал в невидим, в сянка. А никой не говори на сянката на „вие“. Откъде беше това: „Сянко, знай си мястото“?64
Второ, Валя прекалено безсрамно се възползва от ролята си на свръзка между заточеника от вилното гето и външния свят. На въпроса дали е успяла да се свърже с Алтън коварното същество отговори невинно:
— Пуснах й бележка в мейлбокса. Нали не биваше да се обаждам. Мога да подправям подписа ти, а текста натраках на компютъра. В смисъл, прости, любима, нещо се уморих от фамили лайф и искам за известно време да остана ганц алайн65.
Ника направо изстена, а Валя отбеляза покровителствено:
— Само ще започне да те цени повече. Казвам ти го като жена.
Може пък да е за добро, мрачно си помисли Фандорин. За предпочитане е да се докачи, отколкото да откачи. Утре сутринта ще се прибере от Питер, ще отвори пощенската кутия… И кой знае какво ще си помисли! Че съм тръгнал с някоя?
— Виж какво — каза той. — Ще се отбиеш там още веднъж. Ще извадиш своето писмо и ще сложиш друго. Ей сега ще го напиша.
И написа следното.
Алтънка, заминавам за ден-два. Имам спешна работа, дори не можах да предупредя Лидия Петровна. Можеш да ми честитиш: най-после благодарение на твоята реклама се намери един много добър клиент. Е, ще трябва да замина далеч, в Архангелска губерния. Опитах да ти се обадя, но не успях. Опасявам се, че няма да мога да ти се обадя и оттам. Зверски е далеч, едва ли има обхват. Когато се върна, ще ти разправям. Историята е направо фантастична.