Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- В някои отношения Кал е като баща си - каза Лин. - И двамата доста се перчат, но са много по-раними, отколкото хората предполагат.
По лицето на майка му пробяга сянка.
Може би една мъничка отстъпка щеше да я успокои достатъчно, за да сложат край на този разговор.
- Кал е наистина специален. Разбрах го в мига, в който го видях.
Начаса разбра, че е допуснала грешка. В очите на Лин лумна искрица майчинска надежда - Джейн буквално можеше да види как у свекърва й покълва мисълта, че студената, надменна булка, която най-големият й син бе довел у дома, не е чак толкова лоша, колкото изглежда.
Стисна ръце в скута си. Ненавиждаше това, че трябва да причини болка на тази жена. У нея имаше нещо крехко, някаква печал, спотаена под изисканото й лустро. Независимо колко ужасна щеше да изглежда самата тя, Джейн не можеше да допусне Лин да храни напразни надежди. В крайна сметка това би било по-жестоко от всичко друго.
Тя се насили да свие устни в тънка усмивчица.
- А ако някой случайно се усъмни, че е специален, трябва просто да го попита. Не е като да страда от липса на его.
Лин вирна брадичка в същия миг, в който пръстите й сграбчиха облегалката на стола.
- Май не го харесваш особено.
- Разбира се, че го харесвам, но никой не е съвършен. - Имаше чувството, че се задушава. Никога през живота си не беше проявявала преднамерена жестокост и макар да знаеше, че трябва да го направи, от това й се повдигаше.
- Не разбирам защо си се омъжила за него.
Джейн просто трябваше да се махне оттук, преди да е рухнала. Тя се изправи с усилие.
- Той е богат, интелигентен и не се бърка в работата ми. Има ли нещо друго, което искаш да знаеш?
- Да. - Лин пусна облегалката на стола и също се изправи. -Защо, по дяволите, той се е оженил за теб?
Джейн знаеше, че трябва да забие последния пирон в ковчега на надеждите на свекърва си.
- Много е просто. Аз съм умна, не се бъркам в работата му и ме бива в леглото. Виж, Лин, не си го слагай толкова на сърце. Нито аз, нито Кал сме направили кой знае каква емоционална инвестиция в този брак. Надяваме се да се получи, но ако това не стане, и двамата ще го преживеем. А сега, ако ме извиниш, трябва да се връщам при компютъра си. Кажи на Ани, ако се нуждае от нещо, да се обади на внука си.
- Искам да довърши боядисването на къщата.
Джейн рязко обърна глава и с ужас видя бабката на прага на вратата, отвеждаща в спалнята отзад. Колко ли дълго бе стояла там и колко бе чула? Тя беше непредсказуема. Очевидно не бе споделила с Лин, че снаха й е бременна, но какво ли й беше казала? Изпод бръчките и сините очни сенки, старицата я гледаше с нещо, което можеше да бъде единствено съчувствие.
- Ще му предам - каза Джейн.
- Гледай да го направиш. - Ани й кимна кратичко и влезе в кухнята.
Докато бързаше към колата си, очите й бяха пълни със сълзи. Дяволите да го вземат Кал, задето я бе накарал да дойде в Салвейшън! Чумата да го тръшне дано, задето я беше принудил на този брак и задето вярваше, че е толкова лесно тя да отчужди родителите му!
Ала докато пъхаше ключа в стартера, прекрасно си даваше сметка, че вината не беше негова, а само нейна. Тя бе виновна за всичко и злото, което беше сторила, се бе разпростряло, засягайки повече хора, отколкото можеше да си представи.
Избърса очи с опакото на ръката си и подкара слепешком по алеята, докато в ума й прелитаха мисли за ефекта на пеперудата. Това беше термин, използван от учените, които се занимаваха с теория на хаоса - идеята, че нещо така простичко като пеперуда, размахала крила в Сингапур, би могло да има ефекта на вълна, започнала от центъра на езеро и разрастваща се постепенно, докато в крайна сметка това леко трепване с крилца не окаже въздействие върху времето в Денвър. Ефектът на пеперудата можеше да бъде и нещо като мини урок по морал. Всъщност, тя помнеше как беше говорила за това със своите третокласници и им бе казала, че всяко добро дело, независимо колко е малко, може да продължи да се разраства, докато накрая промени целия свят и го направи по-хубаво място.
Нейната постъпка беше сторила същото, ала с обратен знак. Себичното и деяние причиняваше болка на все повече и повече невинни хора. И краят му не се виждаше. Вредата се разпростираше все по-надалеч, ефектът на пеперудата се усилваше. Беше наранила Кал, оскърбяваше родителите му, а най-лошото бе, че нейната грешка щеше да уязви и бебето й.