Вълшебницата

Кернунос зави и зарева, щом нагази в килима от змии и таралежи. Змиите го кълвяха, таралежите го бодяха, но без никакъв видим резултат. Джош потрепери и усети, че му се повдига, докато гледаше как змиите се вият нагоре по дебелите като дънери крака на Рогатия бог.

Паламед форсира двигателя на колата, после включи на скорост и прелетя с рев по тесния метален мост над рова, връхлитайки челно срещу други три вълка. Два изчезнаха под гумите в гейзери от прах, докато третият се метна на капака и заудря по стъклото с острите си нокти. Прозорецът се напука и Сарацинския рицар удари спирачките. Колата спря със скърцане и вълкът се плъзна от капака право в едно гнездо на пепелянки.

Джош се обърна в седалката, за да гледа как още зверове от Дивия лов падат, докосвайки мазната кожа на отровните жаби; видя как други се превръщат в прах, попадайки на тритони или настъпвайки червеи. Въздухът се сгъсти от постоянните прашни експлозии. Кукумявки се спускаха от нощното небе с протегнати нокти и косяха вълците, оставяйки подир себе си облаци прах.

— Шекспир ли създаде всички тези твари? — попита учудено Софи. Тя се взираше през задния прозорец и можеше да види, че земята е покрита с шаваща маса.

— Всички до една — рече гордо Паламед. — Всяка от тях е родена във въображението му и е съживена от неговата аура. А не трябва да забравяш, че той е предимно самоук. — Рицарят хвърли поглед в огледалото за задно виждане и улови погледа на Алхимика. — Представи си какво би постигнал, ако беше обучен както трябва.

Никола сви неловко рамене.

— Аз не бих могъл да го науча на това.

— Но трябваше да разпознаеш таланта му.

— Дий! — каза рязко Джош.

— Да, Дий го разпозна — съгласи се Паламед.

— Не. Дий. Точно пред теб! — извика Джош.

Доктор Джон Дий бе изпълзял от пушека и въртеше леко Екскалибур в лявата си ръка, така че мечът образуваше свистящо колело от син огън. От дясната му ръка капеше жълта енергия. И бе заел позиция точно пред входа на автомобилното гробище, препречвайки пътя им.

— Какво… да не си мисли, че няма да го прегазя? — рече Паламед.

Дий насочи меча към таксито и метна едно кълбо от енергия. То се удари в мократа земя, отскочи веднъж и се търкулна под колата. Двигателят и цялото електричество изгаснаха. Колата продължи по инерция и спря, с блокирала и неизползваема кормилна система.

Софи долови някакво движение зад тях и се обърна… точно когато обвитият в змии архонт пристъпи през гъстите сиви облаци.

— Това не е хубаво — промърмори тя, като дръпна ръкава на Джош.

— Лоша работа — съгласи се близнакът ѝ, като видя архонта. — Много лоша.

— Какво ще правим сега?

— Винаги е по-добре да водиш битките си една по една. Така ще спечелиш повече.

— Кой го е казал? — попита Софи. — Марс ли?

— Татко.