В случай на опасност

— Засега. Това е проблемът при тези неща, Мич. Скандалът винаги се разраства, ти сам го каза. Преди да е приключил случаят, още пет комисии ще разследват какво се е случило.

— Нека.

— Мислиш ли, че това няма да ни се отрази както лично, така и професионално?

— Аз съм този, когото искат да разобличат.

— За това няма съмнение, но това няма да е хирургически въздушен удар. Тези хора никога не пипат деликатно. Ще ни засипят с бомби и мога да ти гарантирам, че няколко от нас ще паднат.

Рап въздъхна:

— Значи затова сте толкова оклюмали.

— Да — отговори Неш. — Имаме семейства, Мич. Маги се бои до смърт, че федералните могат да се появят някой ден и да ме отведат с белезници пред децата. Да нахълтат, докато вечеряме. Поне веднъж седмично сънува кошмари. Има страни, в които сега не мога да отида заради проклетите споразумения за екстрадиране. Италия! Бяхме там на медения си месец, а сега не можем да се върнем. Тази гадост вреди на семействата ни. Погледни Роб. — Той посочи Ридли. — Има три деца, които иска да изпрати в колеж. Какво, по дяволите, мислиш, че може да направи, ако тия задници го уволнят и му вземат пенсията? Как ще наеме адвокати, които да го спасят от затвор?

Рап кимна, сякаш за първи път си даваше сметка за положението. Обърна се към О’Браян и Ридли в другия ъгъл на стаята.

— Момчета, елате насам.

Двамата си размениха още няколко думи и се приближиха.

— Джентълмени, може би не съм бил достатъчно ясен. Чък — обърна се към О’Браян, — ти вероятно повече разбираш какво става, защото Айрини те държи в течение. И така, вие двамата сте достатъчно запознати с положението и достатъчно отдавна играете тази игра, за да можете, ако поискате, да кажете на всеки от тези сенатори да си го начука.

— Така е — потвърди О’Браян, без да се усмихне на шегата.

— Затова обясненията ми са главно за тези двамата, но мисля, че не е зле и ти да ги чуеш. — Погледна Неш и Ридли и продължи: — През последните шест години постоянно отлагаме тази битка. Имам предвид тия гадости долу. — Рап посочи пода. — Тази комисия. Ние сме като настъпваща армия, която отбягва големите градове, защото знаем, че ще стане неприятно, ако се опитаме да прочистим улиците квартал по квартал. Отбягваме проблема твърде дълго и сега трябва спешно да го разрешим. Линиите ни за доставки са прекъснати и увереността ни е сломена. Постоянно се оглеждаме и чакаме кога правителството ще ни удари в гръб.

Неш и Ридли се спогледаха мрачно и кимнаха с разбиране. Мич се приведе напред и продължи:

— Е, аз направих някои издънки и като бивши морски пехотинци трябва да разбирате какво става всъщност. Този сблъсък с Капитолия щеше да се получи, независимо дали сме го искали или не. Знаете най-добрата тактика… ако една битка е неизбежна, най-добре е ти да избереш времето и мястото. Предвиди ходовете на врага и го изненадай. Ето защо реших да ускоря нещата… и двамата знаете какъв е отговорът. Тази трета терористична група, която ни тревожи… с нея ударихме на камък. Дори не знаем откъде да започнем с търсенето на тези хора.