Ако не можеш да бъдеш почтен

Сайз продължаваше да се мръщи.

— Сигурен ли си, че няма още нещо — нещо, което никой друг не знае? Нещо може би около тази Мизъл?

— Няма нищо друго. От този материал ще излязат три хубави колони. И навярно това е всичко, което може да се изстиска от него.

Той поклати глава.

— Но какво е представлявала тая Мизъл? Искам да кажа що за човек е била?

Трябва да съм вдигнал рамене.

— Просто едно момиче, което се готвеше да направи големия си удар, но не успя. За малко не успя.

— Това не ми говори нищо за самата нея — рече Сайз.

— Не мога да ти кажа нищо повече.

— Сигурен ли си, че не си пропуснал нещо? — попита той. — Някоя истинска мръсотия, която бих могъл да използвам?

— Не, ме съм пропуснал нищо.

— И ме си забравил нищо?

— Само това — рекох аз. — Почти бях забравил. — Подадох му лист хартия. Беше сгънат.

— Какво е това? — попита той, разгъвайки листа.

— Оставката ми.

— О, по дяволите, Дийк, не бива да напускаш. Не исках да стане така.

— Знам — рекох аз.

— Ще ти дам друг случай — каза той.

— Не — отвърнах аз. — Не ми се иска.

— Какво смяташ да правиш?

— Не знам — рекох. — Мисля, че бих могъл да преподавам. История. Разбирам доста от история.

— Сериозно ли говориш? — попита той. — Къде ще преподаваш?

— В парамаунтския университет — отвърнах аз.

Франк Сайз поклати глава.