Френска целувка (Книга 2)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 2)». Краткое содержание книги:
— Поискайте му документите и ги погледнете през шпионката, преди да отворите — рече Даяна, без да отделя поглед от екрана.
Карноу кимна.
— Идвам! — извика той и се запъти към вратата. Тя го чу да пита „Кой е?“ и се обърна, като се чудеше какво означава разрешително Брейк Аксел Девет. Видя го да долепя око до шпионката миг преди гръмка експлозия да я пръсне право в лицето му.
Силата на изстрела бе толкова голяма, че го отхвърли чак в срещуположния край на антрето. Даяна скочи и извади револвера си. В същото време вратата поддаде с трясък. „Свършено е с мен“, мина й през ума.
Карноу бе прострян на пода; от лицето му не беше останало почти нищо. „Чарли е от ЦРУ, помисли си тя, а те го убиха. Кои, по дяволите, са те?“
Приведена ниско, тя стреля два пъти, преди да се шмугне зад тапицираната облегалка на едно кресло. Изстрел от ловна пушка разтърси стаята. В този момент тя разбра колко слаба бе защитата, която й даваше законът.
Ушите й още звъняха, когато се претърколи иззад разнебитеното кресло, скочи и побягна. Знаеше, че няма шанс да оцелее, ако стои на едно място.
В спалнята дръпна рязко прозореца, но той се оказа заключен. Тя простена, замахна с дръжката на револвера и строши стъклото. После очисти с цевта острите късове и изскочи навън.
Озова се на стара желязна пожарна стълба и веднага заслиза надолу. Нямаше желание да я спипат горе на покрива, откъдето нямаше никакъв начин да се измъкне. Дъхът излизаше от устата й учестен и горещ; на езика, си усещаше металическия вкус на страха.
Когато стигна втория етаж, не си направи труда да слиза по-нататък, а скочи направо на земята. При падането навехна левия си глезен и светкавична болка прониза крака й.
— По дяволите! — изсъска тя през стиснатите си зъби. Чу над себе си някакъв шум, хвърли се на земята и се претърколи през рамо. Когато се изправи, видя фигурата на пожарната стълба и стреля, долавяйки със задоволство болезнения стон. Чу се дрънчене на метал в метал, но не се забави да види дали звукът бе от падането на пушката, както й се стори.
Добра се с накуцване до Второ авеню и спря едно такси. Шофьорът се обърна и при вида на одърпаната, й външност рече:
— Как да ви кажа, не знам…
— Напротив, знаете. — Даяна му показа значката си и му даде домашния си адрес.
Когато таксито спря пред жилищния й блок, тя седя цяла минута, взирайки се в собствения си вход. Първата й мисъл беше да се върне в участъка, но Сийв я бе предупредил да не го прави. Питър Лунг Чън бе намекнал, че някои от полицаите са купени от неговата организация, но го бяха убили, преди да успее да посочи кои точно.
— Госпожо? — Шофьорът я гледаше недоумяващо. — Стигнахме вече.
Даяна отпусна глава върху облегалката и затвори очи. Беше толкова изморена, че вълните на слабост заплашваха да я погълнат.
— Госпожо? Хайде, стегнете се.
Беше стигнала толкова близо до сърцето на тъмнината, обгръщаща Маркъс Гейбъл. Още толкова малко й трябваше, за да може да даде на Сийв всичко, което той искаше. А тя така бе копняла да стори това. Спомни си какво й бе казал Брад Уолф: „Най-доброто нещо за Гуарда би било да му родиш един син.“
Сега участъкът беше червена зона и тя си даваше сметка, че същото важи и за нейния апартамент. След като им бе известно коя е, те положително знаеха и къде живее. Тя се вгледа в тъмните прозорци на жилището си. Някой може би се спотайваше там, в очакване да чуе превъртането на ключа в ключалката. Даяна потрепери. Трябваше да се махне от тук.
— Госпожо, моля ви! Не знам вие как сте, но аз трябва да си изкарвам прехраната.
Даяна му даде адреса на един тих, малко известен хотел в западната част на града, далеч от оживените места, който й бе познат поради това, че често се използваше от градската управа за уединяване на съдебните заседатели.
Когато таксито я остави на тротоара и се отдалечи, тя изведнъж се почувства ужасно незащитена. Усещането за уязвимост я накара час по-скоро да се махне от улицата. Тя влезе забързано в хотела и за несигурно поиска да й дадат стая на последния етаж.
Като заключи вратата и постави веригата, тя свали дрехите си и застана под горещия душ. Краката й трепереха толкова силно, че трябваше да се държи с две ръце за крановете. Сапунът свали от нея потта и мръсотията, но не и страха.
Тя се облече, извади револвера си от кобура и се отпусна върху леглото. До него имаше нощно шкафче, от евтина имитация на дърво, черен телефон, грозна метална лампа и един пепелник. В чекмеджето на шкафчето имаше Библия.