Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
Шоу не знаеше кой е Елард Уоткинс, но от разпечатките, пратени им от Уолтър и неясната арестантска снимка, в главата му започна да се оформя представата за един от уредниците на Сините тапи. Уоткинс тежеше над сто и тридесет кила, но Шоу не си представи някакъв дебелак, а по-скоро едър мъж, плашещ околните с ръста си. Когато Шоу се опита да види въпросния Уоткинс на подсъдимата скамейка или в килията му в „Данемора“, или крачещ из улиците на Браунсвил, визуализира един коравосърдечен тип, заплашителен и брутален.
Мейсън дописа последната си бележка и свали прословутите си очила.
— Искам да го спипам първи, Мейс.
— Защо?
— Не знам. Просто ми се иска. Обзалагам се, че Уолтър е пратил информацията първо за нашия човек.
— Искаш да победиш Импелитери. Да им покажеш, че старчоците още могат да се справят.
— Може би.
Мейсън сви рамене.
— На мен просто ми се ще да свършим с това колкото се може по-бързо. Тези са от лошите. Някакви идеи?
— Всеки път, когато са го арестували, е давал бруклински адрес.
— Така е. Но ако разчитаме на тези адреси, работата едва ли ще потръгне.
— Не, но тези адреси ме подсещат, че е от Бруклин. Обзалагам се, че не се мярка много из Манхатън.
— Може би.
— Какво ли кара?
Мейсън погледна бележките си. После прелисти отново страниците на факса.
— Пътната полиция няма данни за кола, притежавана от него. При последния му адрес е докладвано, че е бил хванат, докато е карал линкълн континентал, модел деветдесет и първа. Искаш да потърсим колата?
— Не, не. Просто разсъждавам. Голяма кола. Едър тип. Голямо, дебело бруклинско момче, Уоткинс Гирата… — Шоу замълча за миг, после се помръдна и изпъна гръб в седалката си. — Хайде, имам една идея!
— Каква?
— Трябват ми „Жълтите страници“ на Бруклин. А и още съм гладен.
— След толкова ядене?!
— Този боклук не мога да го ям. Хайде.
Първо намериха един китайски ресторант, а след това получиха и „Жълтите страници“ от собственика. Наложи се и двамата детективи да покажат полицейските си значки на подозрителния собственик, преди да им даде телефонния указател.
Щом получиха дебелата книга, двамата седнаха на една от празните маси и започнаха да се тъпчат със съдържанието на трите плата китайска храна, докато Шоу прелистваше указателя. Бяха си изяли късната закуска. Сега се оправяха с ранното следобедно ядене.
Докато прелистваше указателя, Шоу си спомни старата рекламна фраза на изданието: „Има ли го навън, значи е вътре“. Нямаше начин да не е вътре. Шоу трябваше само да го намери. Не беше в рубриката „Облекла“. Нито в частта „Мода“. Беше под графата „За мъже“. Той допусна, че имената и адресите под графата „За мъже“ ще оформят твърде дълъг списък. Но изданието показа на Шоу, че точно тази категория не беше от най-важните. Под графата „За мъже“ адвокатите и охранителните услуги се брояха на пръсти. Единственият по-сериозен списък беше този на минирубриката „Мъжки облекла“. Само от тъпо любопитство Шоу прелисти и страниците, посветени на жените. „За жени“ имаше четири списъка. И женските тоалетни бяха по-луксозни, помисли си той. Дявол да го вземе, кой казва, че имало равенство на този свят?
В „Жълтите страници“ Шоу намери това, което търсеше, включително адресите на магазините за дрехи за дебели мъже в Бруклин. Ето ги, отбелязани евфемистично като дрехи за истински, снажни, солидни мъже, между „Поправка на дрехи“ и „Духовно здраве“. Съвсем подходящо, помисли си той, ако си някой побъркан дебелак, който непрекъснато си съсипва дрехите.
След като го обсъдиха с Мейсън, те изключиха магазина за „солидни мъже“ на Бей Ридж, решавайки, че той е предназначен за големи, високи и солидни италианци, позвъниха на другите и поразпитаха за расовата принадлежност на клиентелата им. Накрая решиха, че в два от магазините ще могат да открият следа. Единият беше отворен до осем, другият до девет часа. Беше малко след пет. Привършиха с бирите си „Цингтао“ и тъкмо се канеха да потеглят, когато полицейската радиостанция на Шоу запращя.