Разбитото око

— Принцът ви даде огърлица, на която има къс жив черен луксин. Този накит е смъртна присъда. Той смята, че така може да наложи властта си над вас.

— Какво?! Как действа?

Жената помълча притеснено.

— Не знаем, но той е убеден, че е овладял черния луксин и може да налага подчинение чрез него. Достатъчно убеден, за да си позволи да създава богове.

— Изричаш опасни думи.

— Прилича ли ви на мъж, който ще се примири други да бъдат по-могъщи от него? Той се стреми да бъде бог на богове.

— И какво искаш от мен? — сопна се Лив. — Нима си мислиш, че е толкова лесно да подложиш моята преданост на изпитание?

— Принцът е защитник на свободата, нали? Но откога нашийникът е станал символ на свобода?

— Свободата не означава липса на задължения, а избор с какво да се обвържеш. Той иска да ме превърне в богиня.

— Простете ми, ейкона, но вие сама ще се превърнете в богиня или ще се провалите. А черният луксин не е толкова лесен за укротяване, колкото в представите на принца.

Отвън се чу вик:

— Отплаваме след две минути! Гребците на веслата!

— Черен луксин… — изсумтя Лив. — Обикновен обсидиан.

— Как може да казвате това, щом го видяхте със собствените си очи?

Лив се извърна. Преливащият се кристал беше в джоба ѝ. Винаги. И нарежданията на принца бяха недвусмислени — трябва да си сложи огърлицата, преди да наложи властта си над онази напаст.

— Просто е… шлифован изкусно. Игра на светлината.

— Тези кристали са свързани, лейди. В старите предания няма лъжа, но са променени с времето. Обсидианът е черен луксин. Мъртъв черен луксин. Разказват, че обсидианът в цял свят е последният остатък от страшна война хилядолетия преди Луцидоний. Опустошение, което поглъщало светлината и живота хиляди години. Светът още се възстановява от бедствието. А живият… Ейкона, той има собствена воля. Той е въплътено безумие. Дупка към нищото, която никога не може да бъде запълнена. Ако сложите кристала на кожата си да се храни от вас и ако принцът загуби контрола си над него, ще ви убие. Има воля, може би има и разум. Ако погълне богиня, може ли някой да предвиди какво ще направи след това?

Значи Лив не бе сбъркала в опасенията си от допира на това нещо до кожата ѝ. Стига жената пред нея да казваше истината.

— Какво иска Орденът?

— Загубили сме голяма част от знанията си с времето и изтребването на членовете ни. Ние сме слаба, бледа сянка на сянката си. А аз съм най-незначителната — изпратиха мен, защото може да бъде заловена и изтезавана. Ейкона, не сме ваши врагове. Станете Ферилукс. Служете на Цветния принц. Правете каквото пожелаете, но не слагайте черен луксин в средоточието на силата си. Не го слагайте в ядрото на напастта. Една грешка — или ваша, или на принца, и как да знаем дали това нещо няма да погълне цялата магия в света?