Пъклена кръв
- Автор: Кантрелл Ребекка, Чайковски Джим
- Серия: The Order of the Sanguines Trilogy #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555861
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пъклена кръв». Краткое содержание книги:
- Трите фрески в алхимическата лаборатория на Кели. Arbor, Sanguis и Aqua. Символи на градина, кръв и вода.
Кристиан потърка брадичката си.
- Символи, отразяващи последните думи на Леополд.
- И Легион търси три камъка - каза Ерин и кимна. - Може би те отразяват същото. Arbor, Sanguis и Aqua.
Джордан извади от джоба си двете половини на зеления диамант.
- Мислиш, че това може да е Arbor. Защото е зелен като градина.
Тя кимна.
- И знаем, че не е обикновен диамант. Той носи в себе си онзи странен символ. Освен това е способен да задържи духовете на повече от шестстотин стригои.
- И в крайна сметка самия Легион - добави Кристиан.
Ерин докосна диаманта.
- Може би затова Леополд описа градината - този камък - като осквернена. Била е замърсена със зло.
- Ако си права - обади се Елизабет от скамейката, - трябва да има още два камъка. Sanguis и Aqua.
Ерин усети особена нотка в гласа на графинята и се обърна към нея.
- Знаеш ли нещо за тях?
- Не - отвърна Елизабет, но изражението ѝ остана замислено. - Но можем да попитаме онзи, който е пратил зеления камък на Джон Дий.
Ерин я погледна.
- Кой е той?
Елизабет вдигна с усмивка един пожълтял лист.
- Това е писмо до Дий от изпращача.
Ерин отиде при нея да види писмото, но и то беше написано на енохов език.
Елизабет посочи с пръст няколко символа.
- Това е името му - каза Елизабет. - Юг дьо Пайен.
Името се стори познато на Ерин, но не можеше да се сети откъде. Изтощението си казваше думата и затрудняваше мисленето ѝ.
Кристиан пристъпи към тях с болка на лице.
- Не може да бъде!
- Защо? - попита Джордан.
- Юг дьо Пайен е бил сангвинист - обясни Кристиан. - От времето на Кръстоносните походи.
Ерин внезапно си спомни името на мъжа и видното му място в историята.
- Юг дьо Пайен... не беше ли онзи, който заедно с Бернар дьо Клерво основал Ордена на тамплиерите?
- Същият - потвърди Кристиан. - Само че той основал сангвинисткия орден на тамплиерите. Деветима рицари, свързани помежду си с кръв.
Ерин се намръщи и за пореден път си напомни, че историята, която е изучавала, е просто игра на светлини и сенки и че истината е някъде по средата.
- Но Юг дьо Пайен умрял по време на Втория кръстоносен поход - добави Кристиан.
- Кой ти каза това? - попита Елизабет. - Защото датата на това писмо е от 1601, четири века след похода.
- Чух историята от другаря на Юг и съосновател на ордена Бернар дьо Клерво, който е бил свидетел на благородната му смърт. - Кристиан повдигна вежда към Ерин. - Или кардинал Бернар, както го познавате по-добре.
Ерин се опули.
- Нима Бернар е онзи Бернар дьо Клерво?
Имаше смисъл. Ерин знаеше, че кардиналът е участвал в походите и оттогава е заемал високопоставени постове в Църквата.
- Май Бернар не е казал самата истина - отбеляза Елизабет с иронична усмивка, като почукваше с пръст името в писмото. - За пореден път.
- Това може да почака засега. - Ерин кимна към листа. - Какво друго се казва в писмото?
Елизабет прегледа текста, като превеждаше в движение архаичната писменост. На лицето ѝ отново се появи усмивка.
- Юг е искал аз да получа камъка, ако с Джон Дий стане нещо. Алхимикът явно е споделял естеството на моите занимания с тайния си благодетел.
- Значи онзи тип е искал, ако Дий се провали, ти да довършиш труда му, така ли? - попита Джордан.
- Така изглежда. Планът бил Едуард Кели да вземе камъка след смъртта на Дий, да го пази и да ми го донесе. Сигурно затова император Рудолф е дал камъка и камбаната на Кели. - Елизабет се намръщи.
- Но онзи алчен шарлатан ги е задържал за себе си. Най-вероятно тайно е продал диаманта. Струвал е огромно състояние.
- Но в крайна сметка прокълнатият камък е намерил начин да се върне при теб - отбеляза Ерин.
- Каквото е писано, ще стане - рече Елизабет.
Ерин с мъка се спря да не завърти очи.
- В писмото споменава ли се за другите два камъка?
- Нито дума.
- Значи сме в задънена улица - каза Джордан.
- Освен ако Юг дьо Пайен не е все още жив - рече Ерин. - Знаем, че не е умрял по време на походите, когато твърди Бернар. Нищо не пречи все още да е жив.
Джордан въздъхна.
- И така да е, как ще го намерим?
Ерин сложи ръце на кръста си.
- Ще попитаме най-стария му приятел. Бернар дьо Клерво. - Обърна се към Кристиан и София. - Къде е кардиналът?