Проектът „Медуза“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-070-1
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проектът „Медуза“». Краткое содержание книги:
Когато младият капитан Скот Макей открива в товарния отсек на своя боинг 727 подменен контейнер, натъпкан с неизвестна апаратура, още никой не подозира какво изчадие на зловещата Медуза се е пръкнало на борда… Скоро във вихрения екшън ще се включат пилоти, учени, военни, сенатори, правителството: всички сили са мобилизирани в бясна надпревара с времето, за да предотвратят задействането на проекта „Медуза“, пред който бледнее дори взривът на водородна бомба. Часовниковият механизъм е задействан — и всичко е в ръцете на шепата обречени… да се справят или да загинат заедно с половината човечество.
— Линда, ти каза, че сме близо до Голдсбъро, Северна Каролина. Те не бива да оставят това нещо да експлодира където и да е на континента, а определено — не и в близост до който и да е град. Властите нали са наясно, че това е термоядрена бомба, която ще предизвика Ефекта на „Медуза“?
— Изглежда са наясно. Слушай, Вивиан, ще бъда откровена докрай с теб. Скот се опитва да получи обещанието им да не изгарят това нещо или да го унищожат с мощни експлозиви. Предаде им онова съобщение на компютърния екран, което аз и ти прочетохме. Той е ужасен от предположението, че военните няма да се вслушат, макар ние и двамата да сме убедени, че заплахата не е блъф. И тъй, можеш ли да ми кажеш още нещо, каквато и да е информация, която да им съобщя, в подкрепа на твърдението, че съпругът ти е заложил ядрен капан?
— Капан ли…? — Вивиан изведнъж сведе поглед към алуминиевия под, усмихна се леко и изражението й светна.
— Какво има? — попита озадачена Линда.
Вивиан вдигна глава. Усмихваше се.
— Споменът! — рече загадъчно тя и махна към бомбата с ръка, сякаш да възпроизведе някакъв образ, който Линда не можеше да види. — Аз… съжалявам много! Но ти събуди един глупав спомен.
Линда леко повдигна глава.
— Какъв? Кажи ми.
— Роджърс бе жесток с мен, тормозеше ме, унизяваше ме, а по-късно с годините се превърна в истинско чудовище. Всичко това е вярно. Но в по-ранния период на брака ни можеше да бъде и весел. Притежаваше своеобразно, чудато чувство за хумор. Това бе една от причините да се влюбя в него.
— Но какво ти е толкова смешно сега?
— Когато спомена „ядрен капан“, не можах да не се разсмея. Така Роджърс наричаше сутиените ми.
Линда извъртя очи и разтърси глава, след което видя че Вивиан отново бе станала сериозна.
— Ти ме попита какво да им кажеш, Линда. Кажи им да се поразровят из публикациите на мъжа ми от шейсетте и седемдесетте години. Ще разберат, че той е изобретателят на повечето от широко използваните сега взривателни механизми за ядрени оръжия. Има и една научна статия в която твърди, че съществуващият „спусък“ може да бъде модифициран така, че да предизвика ядрен взрив, ако се използват силни експлозиви за унищожението на бойната глава. Кажи на Скот, че е прав. Ако взривят това устройство, ще задействат Ефекта на „Медуза“.
Линда кимна:
— Окей.
Вивиан посегна и я сграбчи за ръката.
— Но има още нещо, с което трябва непременно да се съобразяват! Напразно ще изгубят много време, ако се опитват да го обезвреждат. Няма да успеят, а ако отидат твърде далеч, ще ни изпарят всички от картата на света и ще задействат „Медуза“. Няма нищо, за което Роджърс да не е помислил предварително. Нищичко! Тази кутия е здраво заварена и всеки опит да се проникне в нея…
— Чуй се какво говориш, Вивиан!
Тонът на Линда прозвуча обвинително скептично. По-възрастната жена реагира мигновено, сякаш бе жегната.
— Ка… какво?
— Думите ти прозвучаха досущ като програмираните от мъжа ти заплахи на компютъра.
Вивиан повдигна глава, след това бавно се обърна към бомбата.
— Май е така — произнесе отчаяно тя и погледът й отново срещна погледа на Линда. — Така, защото знам, че не блъфира!
— Но блъфираше, когато каза, че ще бъде засечено всяко преместване, нали така?
Вивиан поклати енергично глава.
— Това не беше блъф. Това бе някаква повреда. Направил е грешка или нещо се е развалило. Което е съвсем различно. Не можем да разчитаме на повече грешки.
— И какво те кара да мислиш, че тази единствена грешка няма да ни позволи да намерим начин да проникнем в това нещо?
— Той би трябвало да е предвидил, че ще се предприеме отчаян опит да бъде обезвредено, не разбират ли това? Той е знаел, че военните не могат просто да останат настрани и да чакат ей така да видят дали наистина ще срине Пентагона и целия Вашингтон, да не говорим за освободената Вълна на „Медуза“. Той знае, че ще им се наложи да опитат да проникнат и да го обезвредят. Навярно е заредил десетки предупредителни програми. В крайна сметка той по-скоро би го взривил, отколкото да позволи да бъде обезвредено.