Един по един

— Какво е това? — попита Гарсия.

— Статиите на Кристина Стивънсън от две години.

Хънтър включи флашката в компютъра си.

Карлос отиде да види какво е записано там.

Щом съдържанието се зареди на екрана, Робърт въздъхна отчаяно:

— По дяволите!

Гарсия подсвирна.

— Шестстотин шейсет и девет файла? — Той се засмя и после се закашля. — Желая ти успех. Надявам се да са по-интересни от имейлите й.

— Не бих се обзаложил.

Непосредственият проблем, с който Хънтър се сблъска, беше, че няма възможност да търси във файловете. Всеки документ във флашката беше сканирано изображение на страницата от вестника с публикуваната статия, файловете не бяха озаглавени. Имаше само датите на публикуването им.

Робърт се облегна назад на стола и си пое дълбоко дъх. Първото, което искаше да направи, беше да намери статията, която Кристина Стивънсън бе написала за Томас Полсън, софтуерния милионер. Памела Хейс му беше казала, че Кристина е написала статията преди четири месеца, и затова започна оттам и бързо прегледа всички файлове, публикувани през този период. Не му отне много време. Улучи десетката с дванайсетия файл, който отвори.

Статията беше две страници. Кристина Стивънсън два месеца беше събирала информация и бе интервюирала бивши и настоящи служителки на „Системи Полсън“. Резултатът беше отворена книга за сексуален тормоз, подкупи и заплахи. Кристина беше представила петдесет и една годишния софтуерен магнат като сексуален хищник.

Статията започваше с историята как младият Томас Полсън, тогава едва двайсет и една годишен и компютърен ентусиаст, съзира незаета ниша в пазара и златна възможност да създаде софтуерна фирма. Той взима назаем каквото може от роднини и приятели и основава „Системи Полсън“ в гаража на дома на родителите си в Пасадена. Година и половина по-късно прави първия си милион.

Статията съдържаше и три снимки на Полсън. Едната беше професионален портрет, качен и в уебсайта на фирмата, но другите две бяха по-лични, направени в нощен клуб в стил „скрита камера“. Първата показваше как Полсън целува по врата брюнетка, която изглеждаше най-малко двайсет години по-млада от него, а втората — как е стиснал за задника друга жена.

По-нататък разказът разкриваше, че младата жена е новата му секретарка, която работа във фирмата от шест месеца. Според статията Полсън черпел и омайвал всички служителки, които харесал, вкарвал ги в леглото си и после им нареждал да си мълчат, като ги заплашвал по всевъзможни начини. Статията завършваше с думите, че точният брой на жените, от които се е възползвал Томас Полсън, е неизвестен, но че го прави от повече от двайсет години.