Чаената роза
- Автор: Доннелли Дженнифер
- Серия: Чаената роза #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Чаената роза». Краткое содержание книги:
Минаваше покрай бюрото, когато дочу гласове, идващи от вътрешния офис. Бъртън не беше сам. Дали при това положение беше добре да чука на вратата? Чу двама мъже да се смеят, а после подновиха разговора си и до слуха ѝ достигна име, което разпозна: Дейви О’Нийл. Заинтригувана, тя приближи с още една стъпка.
— O’Нийл ли? Слуша. Дава ми имена. Точно както му поръчахте.
— Добре, Бомбе. Радвам се да го чуя. Наистина е безценен. Ето още пет лири за него. Какво ти каза за Тилет?
Бомбето. Шиън Бомбето. Кръвта на Фиона замръзна във вените ѝ. Напълно забрави за Дейви O’Нийл, както и за желанието си да моли за десет лири. Трябваше да се махне. Веднага. Шиън беше лош човек. Много лош човек. Каквото и да правеше тук, то със сигурност не беше да събира помощи за бедните. Направи огромна грешка, като се промъкна в офиса на Бъртън и ако я хванеха, щеше да си плати. Скъпо. Направи крачка назад, а после още една. Тихо, съвсем тихо, каза си сама. Бавно и внимателно. Не бързай. Държеше погледа си прикован във вратата към вътрешния офис. Продължаваше да чува разговора им.
— Тилет отново се опитва да ги обедини, но е убедил едва няколко. Сбирщина неудачници.
— Да, но доколкото го познавам, няма да миряса, докато не изправи профсъюза обратно на крака. Само да можехме да му дадем да разбере, както сторихме с онзи мръсник Финеган.
Фиона замръзна на място.
— Да, добре се получи с него, нали? — отвърна доволно Шиън. — Направо съвършено. Промъкнах се и лично изсипах маслото. Отключих вратата, хлопнах я няколко пъти, после се скрих зад сандъците с чай и наблюдавах как господин профсъюзният деятел се подхлъзна и полетя надолу от пет етажа височина. А после вината падна върху O’Нийл.
Той се засмя гръмогласно.
Фиона прехапа устната си, за да се спре и да не закрещи. В главата ѝ запрепускаха образи и дочути реплики. От погребението на баща ѝ. Господин Фаръл и господин Долън бяха казали колко странно било, че Пади се е подхлъзнал, след като винаги е бил толкова внимателен. Фактът, че злополуката се случи малко след като баща ѝ пое ръководството на местната профсъюзна организация. Вечерта, в която Дейви O’Нийл я проследи по Бароу Стрийт.
Дишането ѝ се насече. Не можеше да накара съзнанието си да го приеме. Баща ѝ е бил убит. Защото Бъртън не е искал работниците му да членуват в профсъюз. Убит от Шиън Бомбето, който стоеше само на метри от нея и се смееше на случилото се. Дезориентирана и вече не наясно къде точно в стаята се намира, тя направи една непохватна стъпка назад. Токът и удари бюрото със силен тъп звук. Тя изгуби равновесие, залитна и понечи да се задържи за нещо. Ръката ѝ попадна върху купчината банкноти.
Разговорът във вътрешния офис замлъкна.
— Фред? Ти ли си? — Вратата се отвори рязко и Уилям Бъртън се показа. Разтвори широко очи при вида на Фиона. Погледът му се насочи към бюрото на секретарката му, където нейната ръка лежеше върху неговите пари.
— Какво правиш тук? Кой те пусна?
Фиона не отговори; стисна пръсти около банкнотите. В този миг страхът ѝ изчезна и я изпълни неописуема ярост. Хвърли пачка пари към Бъртън; тя прелетя над рамото му. Той се хвърли към нея и бутна настолната лампа. Тя се удари в пода пред краката му и наоколо се разлетяха стъкла и газ.
— Проклет убиец! — кресна. — Ти си го убил! Убил си баща ми.
Хвърли към него поднос за писма. Уцели го в гърдите. Последваха го мастилница и нова пачка пари.
— Шиън! — изрева той. — Ела тук!
При прозвучаване на името му страхът ѝ се върна с пълна сила. Тя изскочи от офиса и хлопна вратата зад гърба си. Втурна се по коридора и после затича надолу по стълбите, стискайки една пачка, която не беше хвърлила по него, в едната ръка и полите си в другата. Беше по средата на пътя до първия етаж, когато чу тропота от стъпки.
— Спри я, Фред! — кресна Бъртън надолу. — Спри момичето!
Тя се намираше на върха на последното рамо, когато стъпките започнаха да я приближават все повече. Хвърли се надолу със скорост, при която би могла да си счупи врата. Пред погледа ѝ се изпречи кабината на портиера. Ако е чул виковете на Бъртън, щеше да е навън в опит да препречи пътя ѝ и тя щеше да има само една възможност да му се изплъзне. Измина последните стъпала, готова за сблъсъка, но той не беше в кабината си. Тя прелетя през главния вход, изтича надолу по стълбите и се втурна към портата с Шиън само на метри зад гърба си. И в този миг зърна портиера. Той стоеше до оградата и бърникаше ключалката. Беше с гръб. Шиън изрева към него. Той се обърна; държеше в ръка шише газ.