Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Не и в тия — поклати глава Пендер. — Тук се запиват хората от града. Моряк няма да им прекрачи прага. Храната не я бива, пък и късно вечерта изобщо не готвят. Ей там — посочи той — до пристанището. „Летящото бамунди“ беше най-приятното местенце преди време, и то отворено денем и нощем. Ако сме късметлии, ще се видим там след два часа.
Затътри се към брега с тромавата походка на моряк, Талия нахлузи качулката на главата си и тръгна да върши своята работа.
А в бивака следващият ден започна зле. Лилис се събуди от нечие пъшкане и стонове.
— Какво става?! — подскочи тя и се препъна в мрака.
— Ръката ми… — изохка Осейон. — Боли все едно ще се пръсне.
Той се заклатушка към огъня и съдра бинтовете. Средният пръст се бе подул двойно, почернялата кожа лъщеше, изопната като барабан. И примигващият Мендарк излезе на светло, само погледна пръста и натърти:
— Трябва да го отрежем.
— Не! — втрещи се Осейон.
— Стига де! Помня как поведе атаката на крепостната стена, когато превзехме Туркад. След победата те видях със счупена стрела в рамото, която дори не бе усетил, и още толкова рани, че те кърпиха шест часа.
— Ама аз… ох…
— Или пръста сега, или цялата китка след два дни — безжалостно продължи Мендарк. — И без един пръст може, но със саката ръка… — Паузата се проточи зловещо. — Ако си еднорък, каква полза от тебе? Лилис, събуди тези моряци да го държат неподвижен.
Тя изтича до втория заслон.
— Няма ги! — извика от другия край на поляната.
Мендарк се разпсува цветисто.
— Недей така пред детето… — промърмори Осейон, макар да не откъсваше поглед от пръста си.
— Лилис, натисни ръката му върху това — посочи Мендарк с дългия си нож един дънер наблизо, после пъхна острието в жаравата.
Осейон отпусна на дънера своята длан колкото лопата и изопна средния пръст.
Лилис хвана китката му с тънките си ръце и се опря върху нея с цялата си тежест. В светлината от огъня гноясалият пръст приличаше на черна наденица. Мендарк извади ножа, трепна от допира до нагорещената дръжка, огледа острието придирчиво и го върна в огъня. Порови в джоба си за парцал, уви с него дръжката и пак хвана ножа. Острието вече просветваше в оранжево. Нагласи го над пръста и прецени къде трябва да отреже.
— Побързай де! — изхриптя Осейон.
Лилис се пулеше втрещена. Ножът застина за миг, премести се мъничко, докосна поразената плът със струйка дим и тогава Мендарк натисна с все сила.
Осейон изрева и ръката му отскочи толкова неудържимо, че Лилис изхвръкна във въздуха и тупна по задник на един разтег от войника. А Осейон подскачаше в кръг и тръскаше ръката си. Мендарк се отдръпна встрани, отпуснал димящото острие надолу.
Лилис пак пристъпи кротко към дънера. И тримата се вторачиха в отрязания пръст. Лесно доловиха вонята на гнилоч. Стори й се, че ей сега ще повърне. Мендарк посегна с ножа и с едно ловко движение запрати парчето плът в огъня, после дълго се вглеждаше в раната — беше се спекла от изгарянето и почти не кървеше.
— Май спасихме ръката — отсъди накрая. — Засега недей да я превързваш. Нямам нищо за облекчаване на болките освен върбова кора, не вярвам да ти помогне много.
— Предпочитам онова бренди, което държиш в сандъка — смънка Осейон, беше пребледнял също като Лилис.
— Ще направя закуска — обади се момичето и започна да шета от другата страна на огъня.
— Другата новина тази сутрин не е по-весела — поклати глава Мендарк, щом сложиха на коленете си металните паници с овесена каша и мед.
Осейон мълчеше. Стискаше непохватно лъжицата с палец и показалец, начесто се заглеждаше в пролуката между пръстите си. Понякога потръпваше, а щом се нахрани, взе чашата с горещ чард и легна под навеса.
Мендарк остана в компанията на Лилис. Взря се в това кльощаво бездомниче със сребриста коса и умни очи. Искаше му се да си поприказва. Тя вдигна глава, срещна погледа му и се извърна. Изобщо нямаше желание да се навърта около него. Мендарк беше всемогъщ, а тя — нищожество.
— Лоша новина — пак подхвана Мендарк и се прокашля. — Какво да правим сега?
Не очакваше отговор, просто се нуждаеше от слушател, за да умува на глас.
Но Лилис изпъна три пръста.
— Първо — крием златото. Второ — местим бивака. Трето — бдим да не се върнат. Четвърто… — изпъна и четвърти пръст, но се поколеба унило. — Може да идат в града и да ни издадат на врага. Може Талия да е попаднала в клопка. Може да дойдат кораби.
Той се изненада от разсъжденията й, макар и да не им помагаха с нищо.
— Каквото и да стане, ние сме само трима, и то безпомощни окаяници.
— Та ти си чародей! — напомни Лилис по-дръзко. Преди месец не би посмяла и да го погледне. — Аз пък мога да водя и да се крия, а… — Запъна се. — Той е грамаден и силен — посочи към навеса. — Не сме безпомощни.