Шерлок Холмс (Том 2) [bg]

Вече ти писах, че коридорът се прекъсва от галерията, която обикаля вестибюла, и после продължава от другата страна. Почаках, докато се скри от погледа ми, и го последвах. Когато избиколих по галерията, той вече беше стигнал до края на другия коридор и по светлината, която мъждукаше през една отворена врата, разбрах, че беше влязъл в една от стаите. Всички тези стаи са необзаведени и необитавани, така че разходката му ставаше съвсем загадъчна. Той сякаш стоеше неподвижен, защото светлината не трепкаше. Промъкнах се по коридора колкото може по-тихо, и надзърнах през отворената врата.

Баримор се беше спотаил до прозореца, като държеше свещта пред самото стъкло. Беше полуобърнат към мен. Взираше се в непрогледната тъма на тресавището, лицето му сякаш беше застинало в очакване. Няколко минути стоя, като наблюдаваше все така напрегнато. После въздъхна дълбоко и загаси свещта. Аз се добрах незабавно до стаята си и след малко се чуха същите предпазливи стъпки, връщащи се по обратния път. Доста след това, когато бях вече позадрямал, чух някъде обръщане на ключ в ключалката, но не бих могъл да кажа откъде идваше този звук.

Не разбирам какво означава всичко това, но в тази мрачна къща се вършат някакви тайни работи, които рано или късно ще разкрием изцяло. Няма да ти досаждам с моите предположения, защото ти искаш от мен само факти. Тази сутрин имах дълъг разговор със сър Хенри и въз основа на моите наблюдения през последната нощ изготвихме план за действие. Сега няма да ти го описвам, но той ще направи интересен следващия ми отчет.