Русалката [bg]

– С Кристиан не сте ли чули нищо през нощта? Или сутринта?

– Не, нищо.

– Къде е стаята на децата? – попита Йоста.

Сана посочи към коридора.

– Ще отида да проверя – каза Мартин и изчезна.

– Ще дойда с теб. – Йоста накара Сана да го погледне в очите, преди да се изправи. – Веднага се връщаме. Окей?

Тя кимна и Йоста излезе в коридора. Откъм детската стая се чуваха развълнувани гласове.

– Кристиан, остави това на пода.

– Трябва да измия...

Кристиан изглеждаше също толкова объркан, колкото и Сана, и щом влезе в стаята, Йоста го видя да стои с голяма кофа вода, готов да излее съдържанието й върху стената.

– Първо трябва да погледнем.

Мартин вдигна предупредително ръка към Кристиан. Той беше по бельо, а по гърдите му се виждаха червени петна, които сигурно бе получил, докато бе отнасял децата към банята.

Направи опит да лисне водата, но Мартин се хвърли напред и хвана кофата. Кристиан не оказа съпротива, пусна кофата и остана на място, леко залитайки.

Ситуацията бе овладяна и Йоста най-сетне успя да се съсредоточи върху това, което Кристиан искаше да заличи. На стената, над детските легла, някой бе изписал: Не ги заслужаваш.

Червената боя се бе разтекла и буквите изглеждаха като написани с кръв. Същото впечатление създаваха и пръските по завивките. Йоста осъзна какъв шок трябва да е получила Сана, когато е влязла в стаята. Разбра и реакцията на Кристиан. Той се взираше в буквите по стената напълно безизразно. Но си мърмореше нещо. Йоста се приближи, за да чуе какво казва.

– Не ги заслужавам. Не ги заслужавам.

Йоста го хвана внимателно за ръката.

– Хайде, иди да се облечеш, после ще поговорим.

Бе забелязал, че спалнята се намира в съседство с детската стая, и с известно усилие успя да издърпа Кристиан дотам.

Кристиан се остави да го водят, но щом влязоха в стаята, просто седна на леглото, без да понечи да се облече. Йоста се огледа и видя халат, окачен на кукичка от вътрешната страна на вратата. Подаде го на Кристиан, който го облече с бавни, мудни движения.

– Ще отида да видя Сана и децата. После можем да слезем в кухнята и да поговорим.

Кристиан кимна. Очите му бяха празни, като че покрити със стъкловиден воал. Йоста го остави седнал на леглото и отиде при Мартин, който още се намираше в детската стая.

– Какво става всъщност?

Мартин поклати глава.

– Има нещо нездраво във всичко това. Който го е направил, трябва да е луд. И какво означава? „Не ги заслужаваш.“ Кои? Децата?

– Това трябва да разберем. Патрик и Паула ще пристигнат всеки момент. Ще отидеш ли да ги посрещнеш? Обади се и за лекар. Мисля, че малките не са пострадали, но това е било голям шок за тях, както и за Сана и Кристиан. Най-добре е някой да ги погледне. Аз ще помогна на Сана да измие децата, иначе скоро ще им протърка кожата.

– Трябва да извикаме и криминалистите.

– Точно така. Помоли Патрик да се свърже с Турбьорн веднага щом дойде, за да пратят екипа тук. А ние трябва да се погрижим нищо повече да не се пипа, докато пристигнат.