Ръката на пророка [bg]

Голата хълмиста вътрешност на острова беше осеяна с дерета и дълбоки циркуси, напомнящи кратери на угаснали вулкани. Казваха, че когато създавал Скай, Бог бил обзет от неудържим гняв.

Катлийн заслони очи от блясъка на океана и зърна в далечината тъмен каменен замък, кацнал на върха на най-високата скала. От шестте комина на главната сграда в средата на вътрешния двор се вдигаше черен дим. Заобикаляха я по-малки постройки, свързани с галерии. В четирите ъгъла на квадратната крепостна стена имаше страховити кръгли кули.

— Това трябва да е замъкът Бейра, професоре — каза Деджагър и посочи крепостта. — Известно време той ще е ваш дом.

Тя погледна мъжа с бледосините очи.

— Вие ли ще ми бъдете домакин?

— А, не. — Ъгълчетата на устните му се извиха нагоре — по-скоро мрачен рефлекс, отколкото усмивка. — Ще гостувате на господин Касиди.

— А вие сте…?

— Полковник Роуан Деджагър.

— Момчето за всичко?

Той грубо я хвана за брадичката.

— Внимавайте, професоре — процеди през зъби. — Може да паднете и да се нараните.

Тя отблъсна ръката му.

— Нищо няма да ми направите. Иначе кой ще ви преведе тази проклета книга? Някой кретен като вас ли?

Военният сви юмрук, разтреперан от желание да я удари, но се отказа и бавно отпусна ръка.

— Куражлия сте, признавам. — Ледените му очи проблеснаха. — За такава тъпа крава.

Докато хеликоптерът се спускаше и се готвеше да кацне на площадката, Катлийн се извърна и се замисли за Джейми, представи си любящото му лице. Но вертолетът се разлюля и се разтърси при кацането, а наемниците приказваха и се блъскаха, докато слизаха, и колкото и да се опитваше, образът на Джейми се изгуби в стелещия се дим на замъка Бейра.