Да разбиеш мълчанието [bg]

— Разговарял си с приятелите ѝ, на които е гостувала. С какво впечатление са останали те?

Трябваше да прекъснат разговора, защото Елена пристигна с отрупан поднос и сложи на масата чай и кифлички с конфитюр и сметана — количествата бяха достатъчни да нахранят цялото семейство на Алвин. При това никой в семейството му не страдаше от липса на апетит. Той огледа масата и се усмихна доволно. Тук нямаше да има свидетели на лакомията му, освен един човек, който беше по-дебел от него самия. И това беше резултат.

Двамата мъже започнаха да се хранят.

— Та питах за приятелите — подсказа Алвин.

— Бяха искрено потресени. Казаха, че им се сторила малко потисната, но предположили, че това се дължи на всичко, което била преживяла наскоро и на нахлуването в личното ѝ пространство. Твърдяха, че не изглеждала като човек, който би посегнал на себе си. Казаха, че ако са били забелязали и най-малък признак, че може да направи нещо такова, никога не биха я пуснали да си тръгне. Симпатични хора, бяха много разстроени. Все повтаряха, че обвиняват себе си, което всъщност е просто глупост. Тази Джазмин явно е скрила много умело колко разстроена е била — той натъпка още едно добре намазано парче от кифлата в устата си и задъвка усилено.

— И никой не я е видял, след като е тръгнала оттам? Никой не се е обаждал в полицията?

Уестмакот поклати глава.

— Абсолютно никой. А като се има предвид, че тя беше в известен смисъл прочута, ако някой беше забелязал нещо, със сигурност щеше да се обади.

— Имаше ли нещо на мястото, където се е удавила?

Уестмакот го погледна изкосо. Алвин чакаше, без да е сигурен, че ще узнае цялата истина.

— Не знаем точно къде е влязла в реката. Според полицая, който отиде да огледа, нямало нищо особено. По източния бряг на устието минава велоалея, има и туристическа пътека, и до нея, край Екстън, намерихме паркирана колата ѝ. Предполагаме, че трябва да е влязла във водата някъде между Екстън и Лимпстоун. Като се вземе предвид къде и кога се появи тялото, местната полиция е на мнение, че приливът вече се е бил надигнал доста, когато тя е влязла. Но брегът е скалист, пътеката е здраво отъпкана, а велоалеята е с дървена настилка, така че е нямало никакви следи.

„А и никой не е търсил особено старателно, защото никой не го е било грижа, защото е изглеждало, че със сигурност става дума за самоубийство. Което, ако трябва да бъдем честни, най-вероятно е и истината. Никой не твърди, че е била блъсната, за да падне в реката. Поне засега.“ Алвин насочи вниманието си към кифлата и каза:

— Освен това, както казваш, със сигурност е ставало дума за самоубийство. Предполагам, че сте огледали вилата, в която е била отседнала?