Вторият периметър [bg]

— Какво казва? — обърна се той към Смит.

— Откъде мога да знам, по дяволите — изръмжа онзи.

— Отдавна не съм използвал познанията си по мандарински — обади се Мортън. — Но мога да кажа, че…

— Хей, Дъдли! — смаяно го погледна Смит. — Откога си проговорил китайски?

Мортън само се усмихна и продължи:

— Нашият сержант оттатък информира мистър Фонг, че ако не й даде нужната информация, ние ще депортираме не само него, но и цялото му многолюдно семейство. Щели сме да ги превозим до Китай с товарен кораб и ще ги изхвърлим през борда на около миля от брега. Което означавало, че късмет ще извадят само онези от тях, които не могат да плуват. Заплашва го също, че ще замразим банковите му сметки преди депортирането, ще затворим аптеката, касапницата и агенцията за недвижими имоти, които притежава.

— Доста е работлив тоя дърт мръсник — учуди се Смит.

— Аха — кимна Мортън. — Замълча на половин дума, после поясни: — Чакай, чакай, сержант Чанг май успя да го пречупи!

Фармацевтът престана да клати глава, а сержант Чанг престана да крещи. Приведена към арестанта, тя напрегнато слушаше. Демарко не чу нищо, тъй като старият китаец почти шепнеше. Десет минути по-късно сержант Чанг напусна килията за разпити и застана мирно пред Мортън. Беше метър и петдесет и тежеше не повече от четирийсет и пет кила, но малките й черни очички гледаха наистина злобно. Страшна е, помисли си Демарко. Истинска зла фурия от някой кунгфу филм.

— Той призна, че е дал упойващи вещества на един човек, когото познавам — Лок Джонгюй. Престъпник, който се слави с изключителна жестокост. На младини е членувал в някаква банда, но сега работи самостоятелно. Занимава се с рекет и събиране на дългове. Знаем, че на съвестта му тежат няколко убийства, но не разполагаме с доказателства за съд.

— Което означава, че разполагаме с досие и снимка, нали? — уточни Мортън.

— Точно така, сър. И още нещо: Лок Джонгюй работи с братовчед си — един не особено умен, но много як тип.

— Случайно да разполагаме и със снимката на братовчеда, сержант?

— Не съм сигурна, сър. Ако вече не ви трябвам, ще отида да проверя.

— Какво количество медикаменти е купил този Лок? — попита Демарко.

Блестящите очи на сержант Чан се забиха в лицето му.

— Не попитах — гневно отвърна тя, сякаш непознатият се беше усъмнил в уменията й.

Но Мортън веднага разбра накъде бие Демарко.

— Искаме да си изясним дали Ли Мей и нейните съучастници ще се нуждаят от презареждане, сержант — меко поясни той. — Ако се окаже така, ще можем да направим засада в аптеката на мистър Фонг.

— Ясно, сър — кимна с каменно лице дребничката сержант Чанг. След което се завъртя на токове и се върна в килията. Там зае позиция зад гърба на арестанта и отново закрещя в ухото му.