Високи залози [bg]

104.

Няколко часа по-късно с Бри се прибрахме, след като изпратихме децата на училище и се отбихме в аптеката и супермаркета.

— Горе — казах й още преди да затворя вратата — ни чака една недовършена работа, теб и мен.

Тя ме целуна и пое от ръцете ми кесията с храната.

— Ей сега идвам. Не започвай без мен.

Бях на средата на стълбището, когато ме извика от кухнята:

— Алекс! — Гласът й прозвуча напрегнато. Какво пък сега? — Имаме си компания.

Когато слязох долу, тя стоеше в коридора, водещ към слънчевата веранда, и гледаше навън.

— Можеш ли да отгатнеш кой ни е дошъл на гости?

Пристъпих до нея и видях Нед Махони да седи в задния ни двор и да барабани с пръсти по масата за пикник.

— Дяволите да го вземат — промърморих сърдито.

Той не помръдна, когато се появих на верандата и слязох на двора, за да разбера какво се е случило.

— Ти ли ми звъня преди малко? — попитах го. Нед кимна и още преди да заговори, вече знаех, че случаят не е приключил. — Искаш ли да влезем вътре?

— Нека поговорим тук — предложи той.

Грабнах отвътре едно яке и две чаши кафе, след което се върнах на масата за пикник.

Докато седях, Нед почти изгълта кафето си. Изглеждаше изтощен. Сякаш цялата му обичайна напористост се бе изпарила — или поне временно изчерпала.

— Добре ли си? — попитах го загрижено.

— Само малко съм уморен — призна ми Нед. — Не можах да оставя нещата така, Алекс. Използвах цялото си лично време, цялата си отпуска. Кейти ще ме убие.

— Както и Бри мен — кимнах разбиращо. — А тя има оръжие.

— Все пак си струваше. Момче, не става ли винаги така? Натъкнах се на някого, с когото искам да се срещнеш. Казва се Обри Лий Джонсън. Живее на юг, в Алабама, но заради бизнеса си често пътува до Вирджиния.

Нед допи кафето си, а аз плъзнах чашата си към него. Част от обичайното му настървение вече започваше да се завръща.