Джак и Джил [bg]

— Онова, което научавам от теб, господин Джон, хич не ми харесва. Убийствата предполагат, че той се намира в състояние на яростна възбуда и въпреки това е доста внимателен. И сега търси помощ? Води ни буквално към собствената си врата? Не съм убеден, че разбирам. И със сигурност не ми се нрави. Ето какво чувствам засега, партньоре.

— И аз си мислех същото — кимна Сампсън и продължи да се взира във въпросната къща. — Във всеки случай вече сме тук. Нищо не ни пречи да проверим онова, което полковникът искаше да видим.

— Без осакатени тела — каза Ракийм и се намръщи. — Не и в пет часа в понеделник сутринта.

— Ние с Алекс поемаме задната врата — каза Сампсън на Ракийм. — Вие можете да покриете предната. Наблюдавайте гаража. Ако това е къщата на убиеца, можете да очаквате някоя и друга изненада. Всички събудихте ли се вече?

Ракийм и белият с шапката кимнаха.

— С ококорени очи и вирнати опашки — каза Ракийм с фалшив ентусиазъм.

— Прикриваме ви. — Най-накрая Честър Мълинс каза нещо. Сампсън кимна спокойно.

— Тогава да действаме. Не е съмнало съвсем, тъй че може още да е в ковчега си.

Беше пет часът и двайсет минути и адреналинът ми вече бясно се покачваше. Бях срещнал всички човешки чудовища, които исках да срещна през живота си. Нямах нужда от повече професионален опит.

— Да не би да съм тук да ти следя задника? — попитах аз Сампсън и тръгнах към голямата къща, кацнала на ъгъла.

— Точно така, Сладур. Имам нужда от теб в тази история. Ти притежаваш вълшебно влияние върху тези психари убийци — каза Сампсън, без да се обръща да ме погледне.