![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
Вратата на апартамента бавно се отвори.
— Ооо — прошепна тя. — Бедничкият Джеф страда? Какъв срам.
Каква кучка — помисли си той, но трябваше да говори с нея.
Тя щеше да свидетелства на процеса утре. Той имаше нужда от нея точно тази вечер и имаше нужда от помощта й в съдебната зала.
— Здравей, Бу — прошепна той.
86.
Действие второ от представлението.
Тя го изгледа с огромните си тъмнокафяви очи, които приличаха на кехлибарените бижута, които си купуваше от луксозните магазини. Беше отслабнала и така му се стори по-секси, по-отчаяна. Беше облечена с тъмносини шорти и елегантна розова копринена тениска — а на лицето й ясно се четеше болката и обидата й.
— Нарани ме така, както никой преди не го е правил — прошепна тя.
Той се овладя и продължи с представлението си, което определено си заслужаваше награда за актьорско майсторство.
— Боря се за живота си. Кълна се, мисля си постоянно дали да не се самоубия. Не чу ли какво казах? Освен това да не би да искаш пак снимката ти да излезе във всички жълти вестници? Не разбираш ли? За това стоях настрана от теб.
Тя се засмя горчиво и надменно.
— Това все едно ще се случи, когато се явя да свидетелствам в съда. Фотографите ще ме следват на всяка крачка.
Шейфър затвори очи.
— Е, това ще бъде твоят шанс да ми отмъстиш, скъпа.
Тя поклати глава и се намръщи.
— Знаеш, че не бих го направила. О, Джеф, защо поне не се обади? Такова копеле си!
Шейфър сведе глава като разкайващ се пакостник.
— Знаеш колко бях близо до ръба, преди всичко това да се случи. Сега е по-лошо. Няма очакваш да действам като отговорен възрастен човек?
Тя се усмихна горчиво. Шейфър видя една книга на масичката в хола: „Човекът и неговите знаци“, Карл Юнг. Колко подходящо за случая.
— Не, предполагам, че не съм очаквала това, Джеф. Какво искаш сега? Лекарства ли?
— Искам теб. Искам да те прегърна, Бу. Само това.
Тази вечер тя му даде всичко, което той искаше. Любиха се като животни върху сивото велурено канапе, на което тя настаняваше клиентите си, после върху люлеещия се стол, където тя сядаше по време на сеансите. Той овладя тялото й — и душата й.
После тя му даде и хапчета — антидепресанти, болкоуспокояващи, почти всичките мостри, които имаше. Бу все още се снабдяваше с мостри на лекарства от бившия си съпруг, психиатъра. Шейфър не знаеше какви точно са отношенията между тях и честно казано, не се интересуваше. Още в апартамента й нагълта няколко хапчета либриум и си би викодин.
После отново чука Бу и двамата бяха голи, потни и полудели върху кухненския плот.
Тръгна си от апартамента й към единайсет. Осъзна, че се чувства по-зле, отколкото, когато дойде. Но знаеше какво ще направи. Знаеше го още преди да отиде у Бу. Това щеше да взриви малките им мозъчета. На всички. На пресата. На съдебните заседатели.
Сега идваше трето действие.
87.
Малко след полунощ получих спешно обаждане, което направо ме побърка. Само след минути вече карах старото порше с почти сто и петдесет километра в час по „Рок Клийк Паркуей“, а сирената виеше срещу нощта, а може би срещу Джефри Шейфър.
Пристигнах в „Калорама“ в 12:25. Линейки, патрулни коли, телевизионни фургони бяха паркирани по цялата улица.
Неколцина от съседите на Шейфър бяха станали и излезли от големите си скъпи къщи, за да видят кошмарната сцена. Не можеха да повярват, че това става в техния луксозен и защитен квартал.
Бръмченето и звуците на няколко полицейски радиостанции изпълваха нощния въздух. В небето вече обикаляше един новинарски хеликоптер. Пристигна камион с надпис „Си Ен Ен“ и паркира точно зад мен.
Видях детектив Малкълм Ейнсли на моравата пред къщата и отидох при него. Познавахме се от други разследвания и от няколко партита, на които се бяхме срещали. Внезапно се отвори входната врата на къщата на Шейфър.
Изнесоха носилка. Всички камери насочиха светкавиците си натам.
— Шейфър — каза ми Ейнсли. — Кучият син опитал да се самоубие. Прерязал вените си и изпил много лекарства. Навсякъде беше пълно с упойващи лекарства. Явно е размислил обаче. Обадил се за помощ.
Бях събрал достатъчно информация за Шейфър от разпитите преди процеса и от собствената ми работа по психологическия му профил, за да се досетя какво се е случило. Първата ми мисъл бе, че той страда от някакво биполярно психическо разстройство, което причинява маниакални и депресивни пристъпи. Втората възможност бе циклофрения, която можеше да се прояви в множество хипо-маниакални пристъпи, съпътствани от депресивни симптоми. Други характерни симптоми бяха повишена самооценка, понижена необходимост от сън, прекомерно отдаване на „носещи удоволствие“ дейности и повишена целенасочена активност — в случая с Шейфър може би интензивно усилие да победи в играта си.