Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
Q плюс пет букви (като петица пика, която лежеше над дамата) правеше V.
К минус две (двойка спатия под попа) беше I.
Накрая оставаха К и А, от които нито щеше да вади, нито пък щеше да ги събира с нещо.
Заедно образуваха VIKA. Взря се в думата с блеснали очи. Йес, това бе начало. Ръцете му се изпотиха от вълнение и химикалката се изплъзваше между пръстите му, докато записваше резултатите, получени след пресмятането на първите карти: 0119.
0119 V1KA
Пощенски код?
Изви се така, че да успее да пъхне ръка в джоба на панталоните си и да извади малкото ключе, което Фин-Ерик бе открил в чекмеджето й. Да не би нещата вече да се нагаждаха?
Наведе се и включи компютъра, за да влезе в интернет, но се получи съобщение, че в момента е невъзможно да се свърже със сървъра. Той изпсува и включи телефона, после набра някакъв номер.
- Да, говори Фин-Ерик Торсен.
- Здрасти, Евен е. Видях...
- Получи ли снимките?
- Да, да, слушай сега. Разгледах ги и смятам, че Май ни е оставила послание. Но се нуждая от помощта ти.
- О, ами - отвърна Фин-Ерик. - С какво мога да ти помогна? Може ли да побързаме? Знаеш ли, имам гости.
- Бързо ще стане. Имаш ли каталог с пощенските кодове в Норвегия?
- Като онези, в които можеш да провериш пощенските кодове на отделните градове?
- Да.
- Да-а, имам. Но е отпреди няколко години и...
- Определено няма да е проблем. Може ли да провериш кода на Вика?
- Чакай малко.
Слушалката беше оставена и по пода се чуха стъпки. Стиг каза нещо някъде на заден план, отговори му непознат глас. Женски. Дали онази застрахователна агентка пак не се умилкваше? Евен се върна.
- Вигра?
- Не, не Виг с г, а Виккк ..., с к.
- А, да, ето. Номерът е 6891 за адресите на пощенски кутии и 6893 за останалите. Това ти трябваше, нали?
Евен въздъхна и се втренчи в написаните от него числа.
- Да - отвърна. - Това исках да знам. - Тъкмо се канеше да затвори, когато се сепна. - Ама чакай, кварталите на Осло нямат шестици отпред.
- Не, това се намира в Согн. Вик в Согн - отвърна Фин-Ерик.
- Вик в Согн! Но, по дяволите, нали ти казах Вика, с а накрая. Това е в Осло, по дяволите.
- Добре де, няма защо да викаш. - Евен го чу да раз-
листва. - В Осло казваш, чакай, това е... момент... не, няма улица Вика.
- Нищо не съм казвал за имена на улици. - Налагаше му се да полага свръхчовешки усилия, за да звучи спокойно. - Искам пощенския код на пощата във Вика. Не си спомням как е разпределена книгата, но сигурно е съвсем в началото под Осло, или съвсем в края. - Чу Фин-Ерик да оставя слушалката и да говори с някого, обясняваше проблема и другият отговори нещо. Изведнъж пак се оказа на телефона.
- Ето го: пощенският код на Вика е 0110.
0110. Толкова близо.
- Не е ли 0119? - попита Евен.
- Не - отговори Фин-Ерик. - Или... чакай малко, тук долу има още номера, на отделите с пощенски кутии.
Евен подскочи.
- Пощенски кутии, да. Това ми трябва. Потърси пощенския код на кутиите с номер около 1640.
-1640... хм, ето, от 1600 до 1649 са с пощенски код 0119.
Евен си пое дълбоко дъх.
- Фин-Ерик, ти си ангел - каза му и затвори.
Глава 51
Кеймбридж
Май-Брит барабанеше с пръсти по масата и гледаше часовника. Скоро щеше да мине половин час. Защо отнемаше толкова много време? Без причина премести книгата и тефтера настрана. Сложи писалката и молива отгоре им, сякаш беше важно да стоят по правилния начин. Плотът на масата беше тъмнокафяв, с вид на пластмасов, гладък, лъснат и чист, сякаш бяха стерилизирали всичко, преди да дойде. Обрамчен бе с широк дървен кант, светъл и приветлив. Прокара ръка напред-назад по гладката, сякаш мека повърхност, наведе глава и я помириса, стори й се, че усети приятния аромат на ленено масло, когато извърна поглед към вратата. Младата секретарка се взираше в нея и тя се изправи. Окото над вратата също се взираше, със сигурност обхващаше цялата малка читалня. Неприятно й бе да знае, че някой, когото не виждаше, точно в този миг можеше да я наблюдава, да я преценява за последен път, преди може би да вземат окончателно решение. Опитваше се да изглежда спокойна, усмихна се по посока на вратата, но забеляза, че усмивката й бе скована и изкуствена. По дяволите, помисли си и я обсеби малко дяволче, вдигна глава и се вгледа право в окото на камерата. Тя се мъдреше в ъгъла над вратата подобно на голям, противен паяк. Зяпаше я, без да премигне. Секретарката продължаваше да чука по клавиатурата, поддържаше почти същия ритъм като възрастната учена дама зад Май-Брит.
Нямаха ли доверие на хората? Наистина ли подобни мерки бяха необходими? Стана и отиде до най-близкия прозорец. Гледката бе невероятна. Най-прекрасната гледка от библиотека на света, помисли си и плъзна поглед по величествения параклис от другата страна на обширния двор. Готическа и почти гротескна в монументалната си пищност. Великолепно и възхитително дело на изтънчен ум - така се бе похвалил Уърдсуърд за параклиса, а той дори не бе посещавал Кралския колеж, а един от другите, Сейнт Джон, доколкото си спомняше.