Электронная книга - «Warcraft - Последният пазител». Краткое содержание книги:
— Вратата!
— Не си спомням някога тук да е имало изход.
— Сигурна съм — настоя тя. — Просто никога не си го забелязвал. Погледни следите от кръв по пода. Тази дъга е била очертана от долния ръб на вратата, докато са я затваряли.
Лотар изръмжа одобрително и на свой ред започна да почуква стената.
Каджар изгледа каменния зид объркано. Беше минавал оттук по пет-шест пъти на ден. Предполагаше, че от другата страна има само пръст и скала, и все пак…
— Отдръпнете се — нареди той внезапно. — Нека опитам нещо.
Първият рицар и полуорката му направиха място. Младежът се съсредоточи, готов да произнесе думите на познатото заклинание. Беше го прилагал многократно върху най-различни заключващи механизми, ала досега не бе пробвал подобен трик срещу нещо невидимо.
Представи си вратата, съобрази колко голяма би трябвало да бъде, за да очертае дъгата върху пода, и къде евентуално се намираше ключалката, после освободи съвсем тъничка струйка магия, само колкото да направи видението си реално и да разхлаби въображаемите резета. За негова изненада стената изщрака и върху повърхността й се появиха тънки процепи. Сега вече дори непредубеденото око можеше съвсем ясно да различи очертанията на врата, която само допреди миг изобщо не бе съществувала.
— Използвайте мечовете си, за да я отворите! — нареди Лотар и хората му побързаха да изпълнят заръката. В продължение на няколко секунди вратата се съпротивляваше на техните усилия, след което някакъв механизъм вътре се предаде и пред очите им се отвори широк проход. От другата страна се появи стълбище, което водеше дълбоко под земята.
— Значи магьосникът не е изчезвал — рече мрачно Гарона, — идвал е тук. Просто никой не е знаел за скривалището му…
Младежът погледна трупа на Мороуз в краката си и поклати глава:
— Или почти никой. Обаче се питам какво ли още е крил от нас.
Отрядът пое надолу към мрачните подземия на Каразан. С всяко изминато стъпало гнетящото чувство за опасност се засилваше. Грубо издяланите стени и подът бяха мокри от влага, проблясваща под светлината на факлите. За разлика от призрачните пусти коридори горе, проходите под кулата излъчваха съвсем осезаема заплаха и сякаш предвещаваща кървава разплата за нарушителите.
След известно време Каджар осъзна, че всъщност подземието представлява нещо като двойник на кулата над главите им, но обърнат с главата надолу. И наистина — там, където според спомените му трябваше да има празна стая, зейваше вратата на зандан, пълен с ръждясали вериги. А където горе имаше бална зала, групата се натъкваше на помещение с изрисувани върху пода мистични фигури и кръгове. Дори въздухът в катакомбите беше тежък и потискащ и напомняше излъчването, което младежът бе доловил в стаята на Хуглар и Хугарин. Предположи, че именно оттук Медив бе призовал демона, който ги беше нападнал в библиотеката.
Когато достигнаха нивото, съответстващо на библиотеката в кулата, откриха масивна двукрила порта, обкована с желязо по ръбовете. Стълбите продължаваха надолу към земните недра, ала всички се спряха, за да разгледат ужасяващите релефи, издялани в плоскостите на вратата. Всяка линия бе подчертана със съсирена кръв, сякаш самото дърво кървеше. От челюстите на два човешки черепа, заместващи обичайните дръжки, висяха две големи стоманени халки.
— Вероятно това е истинската му библиотека — обади се Каджар.
Лотар кимна. Той също бе забелязал приликите между кулата и мрачното подземие.
— Да видим какво държи тук — предложи рицарят.
— Обикновено стоеше в обсерваторията — намеси се Гарона. — Там провеждаше всичките си експерименти. Ако е тук сега, със сигурност се намира на дъното. Да продължим нататък…
Но го каза твърде късно. Каджар вече бе посегнал към обкованите с желязо порти. В същия миг от дланта му изскочи искра и потъна в дървото. Магически капан! Младежът успя само да изругае, преди вратата да се разтвори с трясък към мрака на библиотеката.
Ала господарят на демоните нямаше нужда от познание. Вместо рафтове, изпълнени с книги и свитъци, пред отряда се разкри бърлогата на неговите любимци.
В коридора нахлу задушливата смрад на демони. Отвътре ги наблюдаваха десетки немигащи очи, които започнаха да се приближават.
Каджар занарежда отчаяно магически слова, за да накара вратата да се затвори, а войниците се хванаха за металните халки и започнаха да теглят с всички сили. Ала нищо не бе в състояние да помръдне огромните крила — нито заклинание, нито здравите мускули.