Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

— Това, доктор Роудс, е прототип на нашия междузвезден кораб. Показвам ви го не защото работата ви при нас, ако решите да опитате късмета си тук, би имала нещо общо с междузвездната програма, а просто защото нямам търпение да ви покажа докъде сме стигнали в своите разработки. Ще ми разрешите ли удоволствието да ви предложа още една чаша коняк?

— Все пак… — започна Роудс, но Накамура вече наливаше.

Роудс усети, че започва да се напива. Накамура му подаде чашата със свободната си ръка.

Всъщност може би беше по-добре да пийне малко. От първия миг разбра, че покрай този човек се чувства като в безтегловност. Подозираше, че той на всяка крачка ще се опитва да го надхитрява и да го поставя натясно, тъй че питието го караше да се чувства по-сигурен. Беше взел решение да не приема нищо при тази първа среща, независимо от ултимативността на средствата, с които би си послужил Накамура. Имаше достатъчно опит с пиенето, за да е сигурен, че малко или повечко коняк нямаше да го подведе да промени решението си; а и наистина му помогна да се поотпусне в тази крайно напрегната ситуация в присъствието на подобна страховита корпоративна фигура.

Разговорът в общи линии беше еднопосочен. Роудс знаеше, че е тук, за да слуша, а не да се опитва да прави добро впечатление. Вече беше направил впечатление. По всяка вероятност в „Киоцера-Мерк“ знаеха за него повече, отколкото той знаеше за себе си.

В началото на разговора Накамура му беше задал няколко най-общи въпроса относно настоящите му изследователски проекти. И то най-вече от учтивост: Накамура изобщо не се опитваше да изтръгне някакви корпоративни тайни от него. Роудс разказа накратко за онази част от програмата на „Самурай“ за генно присаждане, която вече беше публично достояние, а Накамура го изслуша любезно, като суфлираше от време на време, насочвайки го към един бегъл преглед на познатото и непознатото.

След това разговорът се прехвърли върху „Киоцера-Мерк“.

— И двамата сме дълбоко загрижени за съдбата на човешкия вид върху тази опустошена планета, доктор Роудс — започна с мрачен тон Накамура като студент, който подхваща тирада за околната среда. — И ние като вас смятаме, че са наложителни известни биологични промени, които да ни подготвят за предстоящите превратности. По мое мнение обаче ние далеч не сме постигнали в това отношение напредъка, който е постигнала вашата знаменита компания. Както вече положително ви е станало ясно, именно това е причината да ви поканя тук днес: да обсъдим с вас възможностите да получим съгласието ви да предоставите своите изключителни умения на нашите лаборатории.

С последвалата усмивка, мигновено кимване и едва забележим жест Накамура посочи, че не е необходимо Роудс веднага да дава отговор на това ясно формулирано изявление относно мотивите за тази среща.