Продадена принцеса
- Автор: Лем Арнет
- Серия: border series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Продадена принцеса». Краткое содержание книги:
Ривъс Макдъф е мъж с просто потекло, но с благородно сърце. Той приема съдбата си. Но разгневеният му тъст е готов по-скоро да убие младата му невеста, отколкото да приеме подобен брак…
Бягство в манастир спасява живота на младата принцеса, а момчето остава само с клетвата си един ден да я върне обратно…
— Меридийн е живяла дълго време надалеч.
— При онези варвари, англичаните — изсумтя момъка. — Те са я унищожили.
— Те само са й повлияли. Меридийн се бои от баща си — още щом го каза, Ривъс съжали за думите си, защото знаеше колко високо цени тя личните си тайни. Следователно трябваше да ги зачита.
— Ние ще се въоръжим ли? — попита Съмърлед.
— Само с кама и къс меч. Нали помниш, че сме само хамали.
— Ти си като сол сред подправките й, Ривъс — разсмя се Съмърлед.
Дано Господ дадеше да стане така, помоли се мислено той, защото копнееше за хармония между него и Меридийн.
— Ти ще оставиш тук бойните си навици и съпружеските амбиции.
— Ами твоите? — наежи се Съмърлед.
Първата му реакция бе да му обясни, но лоялността към желанията на Меридийн го спря. Тя би сметнала дискусията им за намеса в личния й живот. Ривъс имаше още една причина да отбягва темата: само Броуди и отец Томас знаеха, че те бяха изконсумирали брака си.
— Венчавката ми беше още преди години.
— А ти си прекалено благороден, за да я прелъстиш, преди тя да е изпълнила задължението си като принцеса и да е поискала меча.
Сигурно Ривъс трябваше да се почувства виновен, но не изпита угризения, защото бе задължен към една по-голяма кауза.
— Така е.
Съмърлед поклати глава в младежко благоговение.
— Тя сигурно е била едно малко, хубаво момиченце.
— О, да — намеси се Броуди. — Само едни зелени очи и коса, черна като безлунна нощ. Никога не се е раждала по-хубава принцеса, която така добре да отговаря на описанието в легендата.
Ривъс помнеше нежното и хитро момиче с кожа по-гладка от всичко, което едно просто момче някога бе докосвал. По онова време тя знаеше повече за шотландската политика от него. Сега той бе взел нейната роля, а тя — неговата. Молеше се това също да се промени.
— Тя те бе очаровала още от самото начало — подразни го Броуди. — Трябваше да го видиш тогава, Съмърлед. — Броуди сръга Ривъс в ребрата. — Скоро, след като крал Едуард си замина, момчето на месаря стана вещ воин с меч и цял дявол с боздуган и копие. А пък с пиката… За мишена му служеха онези проклети англичани, които отнеха невестата му.
Ривъс се почувства, твърде виновен, за да възрази, така че просто заяви:
— Да се надяваме, че са я научили да язди. А сега върви и накарай младите Форбс да побързат.
Меридийн насочи възбудения си жребец към Ривъс, който стоеше на коня близо до древна каменна постройка, разположена под извисилите се наоколо лиственици. Облечен в обикновени панталони и подплатена кожена туника, Ривъс приличаше повече на джентълмен, отколкото на воин, готов да командва цял Хайлендс.
Той бе сдържал думата си. В другия край на широката ливада Съмърлед и Сирина наблюдаваха веселата игра на цял рояк жълти пеперуди, които танцуваха сред лилиите.
Птичи песни изпълваха въздуха, а из дърветата катериците шумно търсеха храна.
Меридийн беше сама със съпруга си. Той я сграбчи през кръста и я притегли да седне на земята.
— Хареса ли ти ездата?
Любезният му тон изискваше подобен отговор.
— Да. Благодаря ти за нея.
Той се облегна на едно дърво. Раменете му бяха толкова широки, че дънера се скриваше зад тях.
— Трябва да призная, че се съмнявах в ездаческите ти умения. Грешал съм. Много добре се справяш с коня.
Нищо чудно, че хората от Елджиншър търсеха съветите му. Непринудените му маниери и приятелската му усмивка можеха да разтопят дори най-студеното сърце. Но не нейното, поне докато беше негова затворница. Не когато нейният тъмничар бе получил писмо по пратеника на баща й и го бе задържал при себе си.
Беше изгубила невинността си от Ривъс, но щеше да запази гордостта си. А ако той отново се опиташе да я прелъсти, щеше да му откаже под претекст, че трябва да държи под око Съмърлед и Сирина.
— Има още много неща, които не знаеш за мен.
Очите му грееха от сдържана страст. Той обхвана лицето й със същите тези ръце, които еднакво сръчно въртяха меч и разбуждаха огъня в тялото й. Когато устните им бяха само на един дъх разстояние, той прошепна:
— За мен е скъпоценна всяка твоя обикновена мисъл.
Желанието да се отпусне в ръцете му изтласка решението й да се добере до истината, но вече беше късно за отстъпление.
— Какво съобщение ти изпрати баща ми?
Тревогата изостри чертите му.
— Съобщение от баща ти ли?
Да не я мислеше за глупачка? Беше видяла как конникът излиза от крепостта през затварящите се врати.
— И по-рано съм виждала тази ливрея.
Ривъс стисна челюсти.
— Сама каза, че не искаш Да имаш нищо общо с шотландската политика. Да не си променила решението си?