Годежът

— Сега по-добре ли е?

— Чудесно.

Блейк я разбираше добре, но цялата интуиция на света не можеше да предскаже изискванията на тялото му. Страстта се впи в корема му, задълба по-надълбоко и прободе като стрела слабините му. Беше я желал прекалено дълго и седмиците на очакване си бяха взели своя данък. Чувстваше се като буре с барут, оставено в опасна близост с пламък, и ако не овладееше страстите си, щеше да експлодира.

Тя беше на прага да изживее пълното удоволствие и той трябваше да й го достави. Но, боже господи, след като я лиши от девствеността й и болката беше утихнала, тя се втурна към удоволствието като фрегата, понесена от бурния океан. Той по-скоро би понесъл наказанието да бъде влачен под кила на кораба, отколкото да я разочарова.

Марджъри стенеше от удоволствие, мяташе главата си и шепнеше, че не я беше излъгал. Сърцето му трепна от неочаквана нежност. Той беше възнамерявал да се наслаждава на Марджъри Ентуисъл, но не беше очаквал, че ще я обича толкова много. Като гледаше сините й очи, отразяващи като в огледало вътрешната й радост, и устните, извити в блажена усмивка, Блейк се запита дали някой мъж можеше да умре от прекалено щастие.

Преди да успее да си отговори, тя се стегна и извика. Той бързо долепи устните си до нейните и заглуши звуците на екстаза. След това започна ритъм, предназначен за облекчаване на собственото му тяло и за постигане на душевно удовлетворение. Тя посрещна бързите му движения и когато й каза да сключи ръката си около тялото му, го направи, без да се поколебае и за секунди. Дантелените жартиери го гъделичкаха отстрани и съживяваха във въображението му картината, явявала се толкова, често преди. Като усети, че силите му се изчерпваха, той се изпъна над нея и прикова очите си върху нейните. След това се освободи, дарявайки семето си на единствената жена, която някога бе обичал. Завладя го умора и се отпусна тежко като повалено от урагана старо платно.