Изгубеният свят

Тогава — о! Как да опиша онова, което се случи тогава, когато въодушевлението на мнозинството и реакцията на малцинството се сляха в една голяма възторжена вълна, която се надигна от дъното на залата и като растеше по пътя си, заля оркестъра, потопи подиума и отнесе върху гребена си четиримата герои? (Браво, Мак!) Ако преди аудиторията не беше докрай справедлива, тя наистина щедро се отплати за това. Всички бяха на крака. Движеха се, викаха, жестикулираха. Многочислена възторжена тълпа окръжи четиримата пътешественици. «Да ги вдигнем! Да ги вдигнем!» — викаха стотици гласове. След миг над множеството изскочиха четири фигури. Те напразно се мъчеха да се освободят. Държаха ги на високите им почетни места. Дори да искаха, трудно биха ги пуснали долу — толкова гъста беше тълпата около тях. «На Риджънт стрийт! На Риджънт стрийт!» — гърмяха гласовете. Множеството се завъртя и бавно потече към вратата, понесло четиримата на плещите си. Вън, на улицата, ставаха необикновени неща. Едно сборище от поне сто хиляди души стоеше в очакване. Плътната тълпа се бе проточила от гърба на хотел «Лангам» до Оксфордския площад. Приветствен рев посрещна четиримата приключенци, когато те се появиха над главите на хората под ярките електрически лампи пред залата. «Шествие! Шествие!» — викаха всички. В сбити редици, преграждащи улицата от стена до стена, тълпата премина по Риджънт стрийт, Пел Мел, Сейнт Джеймз стрийт и Пикадили. Целият централен трафик беше спрян. Докладвано бе за много сблъсквания между демонстрантите, от една страна, и полицията и шофьорите на таксита — от друга. Най-сетне едва след полунощ четиримата пътешественици бяха пуснати пред входа на квартирата на лорд Джон Рокстън в Олбъни, а множеството изпя в хор: «Те са весели, добри момчета», и приключи програмата си с: «Боже, пази краля!» Така завърши една от най-забележителните вечери, които помни Лондон през последните десетилетия.“